— Заради това искат да те убият, Майк. Оставих чашата без да я докосна.
— Ти беше прав. Всичко се върна към Ди Сика, точно към момента, когато е застрелял ония двама водачи на банди и е взел оня плик.
— И знаеш ли какво е имало в него?
— Да. Указания.
— За какво? — взех чашата си и изпих половината. Започнах да усещам, че трябва да се подкрепя.
Тя несъзнателно щракна копчето на грамофона и от говорителите се разнесоха началните звуци на симфония „Данте“ от Ференц Лист. Ако искаше подходяща музика за фон, беше я намерила.
— Кога един слух се превръща във факт, Майк? — гласът й звучеше замислено.
— Полицаите, които ми даде в помощ твоят приятел, знаеха какво правят. Те дори не си направиха труд да сглобят данните или да събират доказателства. Всичко, което направиха, беше да ме накарат да поговоря с половин дузина хора. Странни хора. Работници от подземния свят. Всеки казваше едно и също нещо, повече или по-малко. Знаеш ли каква е консумацията на кокаин в Съединените щати?
— Мога да ти дам последната преценка — отговорих аз, — и тя е може би с петстотин процента по-ниска.
— Защо?
— Защото заловеното представлява само пет процента от търговията с наркотици. Доставчиците имат да задоволяват ненаситни потребности. По дяволите, те ще оставят на показ двайсет процента, за да държат специализираната полиция настрана от главните им транспортни линии. Нашите момчета устройваха купон, когато залавяха по някой килограм хероин, а сега това е наистина твърде дребна работа. Кокаинът, който пристига понастоящем, се измерва с тонове. Можеш ли да си представиш това? Тонове чисти лайна… И превърнати в улични пари, те биха могли да платят националния ни дълг.
Лист започваше да става сериозен, леко буреносен.
Тя се обърна с лице към мен, очите й ме наблюдаваха.
— Преди двайсет години и през ум не би ни минало за доставки с тонове. Изглеждаше почти невъзможно. Нямаше човешка сила, способна да приведе в действие такова огромно нещо. Уличните продавачи по онова време дори не бяха в състояние да се справят с такива количества. Нямаха пари, фермерите, изходните производители, не бяха организирани да отглеждат такава голяма реколта. Така ли е?
— Не, не е така — каза тя. — Този картел безкрайно ни е изпреварил. Фермерите са произвеждали, лабораториите са били създадени и докато никой не е смятал това за възможно, онези експортьори на кокаин са били готови да ни го стоварят и са се свързали със семейства по Източното крайбрежие, които да се заемат с това на добра цена.
Сега си спомних, че бях чувал за това преди години. Тогава беше слух, слух беше и сега. Тя продължи.
— Не забравяй, че това са улични приказки. Разпространяват се отдавна и биха могли да се раздуват от уста на уста.
— Знам — отговорих аз.
— Предложението е направено от картела чрез Хуан Торес. Фамилиите са го обсъдили, събрали са пари и са купили трактор с ремарке, солидно натоварен с най-чистия кокаин, който може да се намери.
Само от мисълта, че толкова много отрова залива улиците, ми се доповръща.
— Разбираш ли какви пари играят тук?
— Несъмнено, но представяш ли си какво ще стане с търговците на дребно, когато се пресече?
— Някъде множество стодоларови банкноти са си сменили собствениците — казах.
— Сега те го съхраняват в контейнери с контролирана температура и влажност — съобщи тя. — Банковата им система не е по-лоша от тази в Женева, Швейцария. Ключът към парите е даден на картела и той насочва представителите на организациите към пътищата на кокаина. Когато Ди Сика ги е убил и е взел онзи плик, преобърнал е всичко с главата надолу. Имал е в ръцете си пратки за почти милиард долара. Нямало е възможност картелът да издаде дубликат. Техният край на сделките е отрязан. Оттук нататък организациите се занимават с тях сами.
— Това не е какъв да е слух — казах аз. — Защо са оставили Торес да върти операциите?
— Не е възможно Торес да избегне организацията. Той може да е бил с пратката, но не за дълго. Другата страна е притежавала армия стрелци.
Разбърках леда в чашата си и я изпих.
— Значи Ди Сика е бил по целия път, така ли?
— По целия път. Глупав човек, извършил глупаво нещо. Знаел е къде е ремаркето. Когато най-после са го открили, смятали са да го замъкнат някъде и да изстискат от него сведението по доста жесток начин. Те притежават някои интересни методи за изтръгване на информация. Лошото е, че той здравата се е биел и един от нападателите му го е халосал малко по-силничко с оная тръба. Битката е прекъсната от полицейска кола, така че не са могли да го отвлекат, но травмата от тръбата го е изключила от играта много ефикасно — тя замълча и пое дълбоко дъх. — Чудя се какво ли е щял да прави с всичкия този кокаин?