— Щял е да го използва за дяволски голям пазарлък, това е щял да направи. Дори бандата би се съгласила на твърда сделка с него и да приключи въпроса. Собственото ни правителство би го осигурило до края на живота му при твърда договореност да сложи ръце на пратката.
За секунда тя изправи гръб и започна гневно да отрича.
Протегнах ръка.
— Усмири се, лейди. Ние имаме политици не по-малко изцапани от хората от другата страна.
— Е — рече тя с все още натегнато лице, — той наистина си е платил за грешката в твоя кабинет.
— Знаеш ли — отвърнах, — ти отново се връщаш към мен. Това винаги се връща при мен. При това количество пари, за което става дума, някой би могъл да си позволи да наеме външен човек като Пента, за да ми види сметката… Но тук се появява една шибана… извинявай, огромна дупка в картината.
— Каква?
— На кого, по дяволите, съм притрябвал? Не ни липсват професионални наемни убийци в тази страна.
Тя сякаш ме гледа цяла вечност.
— Той казва, че си го убил, Майк. За какво е говорил? Би ли могла тази бележка наистина да се отнася за Ди Сика?
— Знам само, бебче, че не е предназначена за мен.
— Това не е приключило, знаеш ли — също допи чашата си и я остави до моята. Първата страна на симфония „Данте“ свърши и апаратът я отмести. Сега щеше да се прояви същността на музиката на Лист. — Какво ще правиш?
— Каквото съм започнал — отговорих. — Оня кучи син все ще падне. Пет пари не давам какво ще стане с всичките пари или целия кокаин, щом ще насоча пистолета си към това копеле. Играем си с човек, който обича да убива, обича да му плащат за убийствата и да се подписва с отсечени пръсти.
Тя каза хладно:
— Единият от вас трябва да намери другия, Майк.
Този път се ухилих.
— Ще трябва. Но преди да стане, сладурче, ще ти осигуря пипването на твоя камион с кокаин. Щом го получиш, ще трябва да осведомиш Пийти Бенсън за историята, да осигуриш някакъв кредит на Рей Уилсън и системата му за шпионаж, след това можеш да скочиш в стола на шефа си и да се отправиш към Белия дом.
Хубавата синя ледена шушулка тръгна към мен и статичният огън в анцуга лекичко запращя, и когато тялото й докосна моето, почувствах шок, който прескочи от зърната й в гърдите ми, и този заряд разтопи леда напълно, устата й се впи в моята като ме хапеше, дълбаеше и ме вкусваше, опитвайки се да ни запои заедно.
За секунда се опитах да я отместя, но ръцете й ме бяха увили и тя отново се впиваше в мен. Прекарах пръсти по гърба й, като проследявах мускулите, които се движеха край гръбнака й, след това сложих ръце на кръста й и знаех какво иска. Направих го, след това тя го направи сама, като смъкна горнището на анцуга си с бързо, плавно движение, и нарочно ме остави дълго да гледам прекрасната изпъкналост на тези твърди гърди, преди да свали сакото от раменете ми и да притисне гърдите си до ризата ми така, че да усетя горещината, невероятната топлина на нейната голота.
Започна да се усмихва закачливо-капризно.
— Можеш ли да си свалиш пистолета?
Разкопчах каишката, смъкнах го от рамото си и го оставих на стола.
— Мъжът трябва да прави каквото трябва — казах аз.
— Джон Уейн го заявява — уточни тя.
— Много пъти, в много филми.
Симфонията „Данте“ приближаваше към края си. Удряше, засилваше нотите в свръхестествено кресчендо така, че човек виждаше пламъците, усещаше страстта й и виковете й като никъде никой друг. Тя въодушевяваше до пълно изчерпване и те оставяше разтърсен от трепети, които не могат да настъпят по друг начин.
Извън града движението не беше натоварено. Тръгнах по магистралата за Лонг Айлънд, достигнах позволената скорост и се върнах в мислите си към времето, когато генерал Скъбъл беше главният човек в тайните служби. По време на Втората световна война си имаше собствена единица, подчинена на Управлението за стратегическо разузнаване, а след войната бе определена да издирва военни престъпници, които се опитваха да се измъкнат изпод контрола на Съюзниците.
Беше уволнен през 1949 година, но ЦРУ го изчака. Големи действия се разгръщаха в студената война, а тя стана по-гореща, когато Корея и Виетнам оставиха отпечатъка си в съвременната история. Чак когато Средния изток зае своя собствена драматична позиция и разви високо усъвършенстван тероризъм, беше призован опитът на генерала.
След това внезапно Руди Скъбъл излезе от играта. Някой друг зае кабинета му и грижливо формулираните думи гласяха, че е решил да се оттегли. В свински задник бе решил да се оттегли. Беше проскубал перата на някой политик, властта на партията се бе задействала и бе изхвърлила един висок професионалист, заменяйки го с някакъв безцветен партиен бездарник.