— Не говори така, Пат — знаех какво си мислеше.
Луис Фъргюсън направи разпознаването. Той дойде зад нас и потвърди:
— Така е, това са Бърн и Фелс.
— Доста са надути — отвърна Пат. — Не е зле да се увериш.
— Сигурен съм. Отпечатъците ще го потвърдят. Пат кимна и повика един от детективите.
— Извършете цялата рутинна работа, след това изметете жилището. Имам предвид да го разпердушините. Когато свършите, искам да изглежда сякаш разрушителите на здания от кметството са били тук. Събери си момчетата, разкарай зяпачите. Искам някакви доказателства, нещо каквото и да е за станалото тук. Разбра ли?
— Разбрах, капитане.
Кармади и Фъргюсън водеха сериозен разговор с Брадли, когато излязохме. Юрисдикцията на пръв поглед беше сърцето на работата, но Пат набързо й каза „стоп“. Той заяви:
— Нека ясно да се разберем, хора. Намерихме още два трупа в моя район и те ще си останат тук. Вие можете да си играете колкото си искате с всякакъв шпионаж и международни разстройства, но тези трупове принадлежат на Нюйоркската полиция и докато не получа директна заповед от своя шеф, тук ще си останат.
— Капитане… — започна Брадли.
Пат вдигна ръка.
— Не ме предизвиквай, Брадли. Нюйоркската полиция е по-голяма институция от вашата и ако искаш да видиш как се въртят шайбите, просто се намеси в следствието.
— Нямам никакво намерение да правя това, капитане — успокои го Бенет Брадли. — Нека кажем, че всичките ни агенции горят от нетърпение да съдействат по всякакъв начин.
Фъргюсън се съгласи.
— Нещата се застъпват в странни области. Нямаме нужда от допълнителни препятствия.
Едно от униформените ченгета приближи с един детектив и привлякоха вниманието на Пат. Детективът съобщи:
— Патрулният Карси разследваше отзад. Със зданието е свързан гараж.
— Не е съвсем свързан. Пътечка води към клетката — уточни патрулният. — Вътре има кола. Доста богата.
И това беше мерцедесът. Десният заден мигач бе счупен. Заявих:
— Ако намерите вътре мои отпечатъци, ще разберете кога е станало.
На колата бяха поставени нюйоркски номера, но на пода под предната седалка лежеше номер от Флорида. В жабката имаше куп неща, принадлежащи на Ричард Уелкс с адрес в Маями Бийч.
Униформен сержант дойде с колата си и каза на Пат, че пресата току-що е пристигнала на другата пряка. Пат измърмори раздразнено „По дяволите“, след това нареди на детектива до него да им разкаже нещата на едро, като ги омаловажава колкото е възможно повече. Неопределен слух за два трупа би могъл да привлече вниманието на местната полиция, така че не би трябвало да се предизвиква остра реакция от страна на ловците на новини. Поне не сега.
След един час беше останал само следственият екип. Двама униформени стояха на вратата скрити от погледите, бдителни и спокойни. Кармади пристигна с кутии с кафе и го раздадохме на групата. Чуваше се как гвоздеи се вадят от дъски в зданието и от време на време нещо се трошеше.
След четирийсет и пет минути покрит с прах детектив дойде на вратата и махна на Пат.
— По-добре елате, капитане.
Той ми нареди да чакам на мястото си и последва ченгето.
След десет минути излезе с малка кутия в ръце, кимна към колите и рече:
— Да вървим.
Седнах до него на задната седалка и не казах дума. Чакаше да му задам въпрос, защото моята работа беше разкрила убийствата. Два пъти на отражението в стъклото видях, че ме наблюдава.
Накрая пророних:
— Сега всичко се връща обратно в ръцете на Брадли, нали?
Той каза много нежно:
— Как така се сети?
— Ами взех да изтръпвам — натиснах копчето на прозореца и пуснах малко въздух в колата. — Защо онези двамата са искали да пречукат Пента?
— Не си е вършел главната работа. Заплеснал се е по нещо друго.
Погледнах към кутията в скута му.
— Задниците му със задници не са унищожили разрешителното, което са имали. Можем да приемем, че са преследвали Пента, но лицето е споменато просто като „обект“.
— А каква е била главната работа на Пента, Пат?
— Ако само споменеш за това на някого, ще станеш номер едно в моя постоянен списък на лайната.
— Не ме обиждай, приятел.
— Съжалявам. Фелс е изпратил писмо на Хари Бърн. Имал е връзка с техния работодател отвъд океана, който е искал да разбере дали искат да убият ВП.
— Кого?
— ВП. Приемам, че означава вицепрезидента.
— На какво?
— Нека започнем със Съединените щати.
— Пат… Защо, по дяволите, някой ще иска да види вицепрезидента мъртъв? Разбирам да е президента…
— Задръж, чуваш ли? Очевидно Пента е зашибал работите някъде по линията, а работодателят му може да толерира само една грешка. На Фелс и Бърнс е предложена неговата първоначална задача след като го премахнат. Ако онези двама са можели да пипнат Пента, положително са щели да се справят и с ВП.