— Някой е мислил дяволски добре. Представи си само какъв ужас би причинила във Вашингтон смъртта на вицепрезидента. Човече, те сами никога не биха могли да пресметнат това. Вицепрезидентът няма такава лична охрана като президента, така че би бил по-лесна мишена. Но, по дяволите, това и така удря властта ни право в сърцето.
— Каква по-едра цел от тази е имал, за Бога? Пат само ме изгледа секунда-две.
— Не мога да повярвам — каза. Очите ми започнаха да се присвиват.
— Какво да повярваш?
— Ако така нареченият обект е Пента, къде си ти в картината? — той ме спря, преди да успея да промълвя дума. — Знам, че не си вътре. Преследвал е Ди Сика и всичките лайна. Но не мога да си го представя така. Как ти го направи, дяволите да те вземат, никога няма да разбера. По-рано и аз го казвах, нали? Как така ти от мотаене по улиците се издигна до заместник на вицепрезидента на Съединените щати в една схема за убийство, не ми го побира главата. Откъде идваш, Майк? Познавах те през всичките тези години, но не смятам, че въобще те познавам добре.
— Пат…
Той поклати глава.
— Пързалял си ме, така ли? Мислех, че си мое момче и се подхлъзвах… През цялото време си вършил нещо друго — замълча, избърса лице с ръце и дълбоко пое дъх. — Какво става, Майк?
Свих рамене.
— Какво друго има в кутията?
— Четирийсет и две хилядарки.
— Внимавай с тях — подхвърлих аз.
— Какво става, Майк? — отново попита той, пропускайки репликата ми.
— Утре, Пат. Първо трябва да се уверя в нещо.
— Знаеш ли, аз съм едно скапано ченге, стари приятелю. Набутах те в тоя кюп сякаш си полицай или нещо такова. Изкривих си врата да ти давам информация, като нарушавам всички правила…
— Топки. Нямаше избор. Както каза Кандейси Еймъри, аз съм притурка към закона с разрешително от държавата, поставен при условия, при които не може да действа нито един обикновен гражданин. Разглеждай го като професионална любезност.
— Сигурно съм откачил — каза той.
— В офиса ли се връщаш?
— Длъжен съм.
— Добре. Трябва да използвам твоя телефон.
Когато стигнахме в кабинета му, пъхнах се зад бюрото му в неговия стол и набрах номер по телефона му. Единият ми крак беше върху старинната кутия за инструменти на Ди Сика, която Пат държеше под бюрото си, но го махнах, когато разбрах къде е.
Тя вдигна телефона след първото позвъняване и гласът й изобщо не беше сънлив. Казах:
— Тук е Майк, Кандейси.
— Е, добре, чаках да се обадиш.
— Мълвата работи?
— Не и преди да завърши соарето в Бруклин. Разбрах, че са намерени два трупа.
— И двамата застреляни.
— Не мисля, че ще си направиш труд да обясниш по-нататък.
— Правилно. Цялата информация ще дойде от официални източници. Това е стриктна работа на полицията.
Тя трябваше да направи опит с адвокатския си нюх.
— Но ти беше там?
— Полицията действаше по моя информация.
Отидох за потвърждение.
— Много готино.
— Какво ново по онзи товар с кокаин?
— Нещо изключително интересно. Базира се тотално на приказки, но доста често нещо, което прилича на бабини деветини, излиза реално. Твоят приятел Рей Уилсън попадна на друга следа, един стар трафикант, който се е поправил и за нищо на света не иска да се споменава името му.
— Тоест?
— Той е чул, че товарът е пристигнал. Стоварен е от кораб в Маями, опакован като кафе на зърна. Превозвачът е истински и получателят, почтен купувач. Никой не знае как точно е станало преместването, но стоката е натоварена в тракторно ремарке.
— Имаш ли представа какво количество е това?
— В долари крайната цена на дребно е невероятна. Така или иначе, пристигнал е по шосе 95 в района на Ню Йорк. Ремаркето е доставено до склад в Бруклин, всички документи са попълнени, на другия ден друг трактор се е подписал за тях, ремаркето е изтеглено и оттогава никой не го е видял.
— Не може просто така да се скрие ремарке — възразих аз. — Мога да си представя как е станало прехвърлянето, но все още остава шофьорът и вероятно някой, който му е помагал.
— Благодарение на Рей Уилсън намерихме подход и към това. Той провери в компютрите известни членове на бандата, които карат камиони. Не живи, а мъртви. Попадна на две имена на мъже, намерени мъртви в кола, която явно е била изблъскана от пътя и смачкана по шосе 9 около Беар Маунтин. След два дни братът на единия е убит при автопроизшествие от избягал шофьор в Ню-арк.
— Този се е погрижил и за шофьора, и за помощника — заключих аз. — Твоите бабини деветини стават много смислени.