— Кой плаща за това. Пат?
— Това умря заедно с тези гангстери. Знаеш адски добре, че няма да открием нищо, за да ги свържем с някое от момчетата на мафията, но сме дяволски сигурни, че такава връзка има някъде.
— Прекрасно — изтърсих аз. — Ще чакаме отново да ни налетят.
— Този път не, Майк. Ти ни натресе код, водещ до цял камион кокаин и ще се отнасяме към теб като към кралска особа, докато излезе наяве. Те не знаят, че притежаваме малката тайна на Антъни Ди Сика. Е, щом падне в ръцете ни, могат да се заемат с работата си както обикновено. Но и ти си на път да станеш наша малка тайна.
— Какво би трябвало да означава това? — попитах.
— Много просто, момче. Измъкваме ви с Велда от тази акция. И двамата сте прекалено важни като свидетели и възможни жертви, за да ви излагаме на опасност по време на довършителните работи. Знам добре, че няма да я изпускаш от поглед, така че ви настаняваме и двамата в безопасна квартира по наш избор. Някакви възражения?
— Нямам.
— Добре. Мислех си, че наистина поне веднъж ще направиш както поискам. Ти ще пазиш Велда, а ние ще пазим и двама ви, ако се наложи. Може да изглежда излишно, но не искаме повече рискове.
Кимнах и отново се загледах в зданията, които минаваха покрай нас.
Камионът намали скоростта, като приближаваше до бордюра, и спря пред сградата с апартамента. Начинът, по който се затича към нас портиерът, за да ни отпрати, предполагаше посетители от Марс, но когато се показаха сините униформи, той бързо се отдръпна, широко отвори вратите, докато изнасяха носилката, и помогна да я закарат до товарния асансьор. Аз се промъкнах до нея и когато застанах, очите на Велда трепнаха, след това се отвориха и тя ме погледна. Не знаеше къде е и какво е станало, но ме позна и се усмихна.
Кандейси чакаше в апартамента си и не беше сама. Бенет Брадли и Луис Фъргюсън бяха потънали в дълбок разговор, а Колмън и Кармади бяха при бара. Прекъснаха занятието си, за да помогнат Велда да влезе в спалнята, където Бърк Рийди беше разположил инструментите си. С нищо не можех да помогна, така че излязох до бара и си приготвих питие.
— Моля те, направи едно и за мен — пожела Кандейси.
Смесих уиски със сода, обърнах се и й го подадох.
— Ценя това, че ни приемаш в апартамента си.
— А аз ценя опита ти да ме направиш президент.
— По президентите стрелят — напомних аз.
— По ченгетата също.
Чукнахме се и всеки глътна порядъчно от питието.
— Как върви работата на Рей с шифъра?
— Можем само да чакаме. Свързал се е с Вашингтон и Лангли и знаем само, че не е кой знае колко сложен. Очевидно той е запознат с шифрите и при повторенията, които компютрите могат да осигурят, не би трябвало да отнеме много време.
— Кой ще нанесе удара?
— Избрана група. Приемаме, че мястото е на достъпно за кола разстояние и координацията се поема от федералната юрисдикция. Те могат да осигурят помощ от всяка местна полиция, ако се наложи.
— Къде е твоето място?
— Начело, мой чудесни приятелю — тя погледна покрай мен и посочи натам.
Пат привършваше с ченгетата, които бяха качили Велда, и ми махна към масата, където мъжете се съвещаваха над някаква карта. Бяха оградили една област в щата Ню Йорк северозападно от Кингстън с Финикия в центъра. Фъргюсън беше запален скиор и добре познаваше района, но което беше най-хубавото, имаше достъп до вила в планинската част, бе очертал входните артерии и обясняваше преимуществата на мястото.
— От сградата тук има добра видимост на триста и шестдесет градуса. Токът идва от пътя, но къщата е снабдена с акумулаторни лампи в случай на нужда, ръчна помпа за вода, ако спре електрозахранването и винаги има добър запас от нацепени дърва за камината.
Той защрихова част от картата и обясни:
— Къщата е разположена… тук — чукна с молива, за да обозначи мястото. — На приблизително петдесет метра към пътя има две оголвания на скали — прекрасни позиции за постове. И на двете може да се постави човек с добро поле на обстрел, което ще включи всеки опитващ се да се добере до входа.
— А как е отзад? — попитах аз.
— Чиста отвесна скала, висока почти двайсет метра. Ще трябва да скочат с парашут. А върху нея растителността е прекалено гъста, за да може някой да пробие през нея без десетина мачете или брадви.
Пат вмъкна:
— Нямаме работа с опитни дървари, Майк.
— Могат да се купят, дете.
— Не и при скоростта, с която можем да се придвижим.
Поех втора глътка от питието.
— Нека отдадем дължимото и на другата страна. Да предположим, че имат наблюдател в болницата, за да следи акцията. Да допуснем, че е видял какво е станало и е проследил камиона дотук.