— Накъде биеш, Майк?
— Как можем да се измъкнем оттук, без да ни забележат? Те също имат хора, пари и апаратура, която работи за тях. И те могат да имат наблюдатели с радио като ченгетата.
Пат отново ми отправи един от своите неопределени жестове.
— Да допуснем, че просто сме се погрижили за това.
След номера, който беше извъртял пред болницата, трябваше да се откажа от съмненията си в негова полза.
— Разбира се, човече, извинявай. — Допих чашата си и отидох за нова. Кандейси вече я бе приготвила. За пръв път тази нощ я погледнах отблизо. Нямаше рокля този път, само чудесно ушит гащеризон с цвят каки, който би изглеждал адски моден на коктейл и небрежно удобен при прочистване на терена. Каквото и да е имала на ум, беше готова за него. Тези големи чувствени очи излъчваха почти с цветовете на дългата от очакването, и стегнатостта на тялото й личеше убедително през плата на гащеризона.
Разбра, че искам да кажа нещо. Очакваше да го чуе.
Телефонът иззвъня. Внезапно групата замлъкна. Тя взе слушалката. Когато обгърна стаята с бърз поглед и кимна, разбрахме, че говори с Рей Уилсън. Грабна химикалка, откъсна лист от бележника до телефона и започна да записва указанията. Свърши, благодари му и затвори.
— Имаме местоположението на камиона — заяви тя. — Това е обор във ферма на север от езерото Хопатконг по шосе 94, малко преди Хамбург. Бенет Брадли обяви:
— Ще предупредя патрулната полиция на магистралата в Джърси и те могат да ни поемат от другата страна на моста Джордж Уошингтън с ескорт.
— Искаш ли някаква местна полиция?
— Забрави това — каза Брадли. — Не искаме да разгласяваме никакви подробности. — Върна се към картата, която бяха използвали за установяване на мястото на настаняването им и намери това, което търсеше. — Ето тук — посочи той. — Ще имаме още две коли, които ще ни посрещнат на кръстовището на шосета 15 и 94 — той вдигна телефона, поиска от телефонистката номера на патрулната полиция на Джърси и го избра.
Фъргюсън прекарваше палец по своето джобно тефтерче и се обърна към Кармади.
— Ако преплетем работата на агенциите в тази акция, ще се получи адска бъркотия. И така, кой я иска?
— Колко хора смяташ, че ще ни трябват? — попита го Кармади.
— Най-малко десет, тежко въоръжени, за да пазят пратката. Може би ще успеем да проведем нападението тихо, но не бива да разчитаме на това.
— Онзи товар ще трябва да се транспортира. Ако ремаркето е много голямо, ще ни трябва трактор да го влачи и поне четири подвижни единици, за да го прикриват. Щатските момчета могат да бъдат начело и в опашката на конвоя.
— Окей — отговори Франк Кармади. — Цялото това нещо трябва да стане междущатско, така че нека аз да го оправям. ФБР може да се добере до него чрез местните си офиси МНОГО по-бързо от Лангли.
Това задоволява ли ви?
— За мен е отлично — съгласи се Фъргюсън. — Аз ще стоя на този край, като държа Хамър и неговата дама извън района. А сега за кога горе-долу се очертават действията?
И двамата погледнаха към Брадли, който оставяше телефона.
— Този човек е готов да тръгне моментално — промърмори Фъргюсън.
— Иска да спечели няколко точки, преди да пристигне заповедта за преместването му. Изобщо не мога да го упрекна. Обаче в случая ще почака. Оная стока е била тук толкова дълго, че още някой ден няма значение. Главното е, че знаем къде е и не искаме да рискуваме Това с множество прибързани действия.
Брадли се върна, леко усмихнат, и вдигна вежди към Фъргюсън и Кармади.
— От вас двамата стават страшни играчи на покер.
Кармади с досада сбърчи вежди.
— Какво?
— Не смятам да не намесвам в това директно — отговори Брадли.
Облекчение се изписа по лицата им. Брадли продължи.
— Първо една кола ще обиколи района. Искаме точно установяване на мястото, снимки на местността, след това ще се прегрупираме за последното планиране. На полицията в Джърси ще бъдат дадени пълни права да извърши акцията под наше командване и ще се намеси в мига, в който я повикаме.
— Кой ще бъде в колата?
— Познай — каза Кандейси.
— Мислиш ли, че това е разумно? — попита я Фъргюсън.
— Мъж и жена, които заедно пътуват сред природата, джентълмени. Освен това съм единствената, която познава и най-малките подробности на крайната цел. Мистър Брадли и аз ще бъдем добър екип.
Брадли й отправи усмивка и полупоклон.
— Значи уредено е.
— А кога ще излезем ние с Велда? — попитах аз.
Отговори Фъргюсън.
— Рано сутринта, приятелче. Искаме да ви разкараме оттук още на разсъмване и да ви настаним с пазачи на пост преди мръкване.
— На Велда ще й трябват дрехи. Кандейси заяви: