Слънцето се бе скрило зад планината и сянката хвърляше ранен воал на здрач около къщата. Обиколих навсякъде като затварях вратите и прозорците и опознавах жилището. Всекидневната беше голяма, камината — функционална и красива. Двете спални бяха в грубоват ранноамерикански стил, всяка водеше към баня. Кухнята бе мечта на готвача и който прекарваше времето си тук беше на село, без да е загубил придобивките на съвременната цивилизация.
Проверих входовете, всички шкафове и в коридора забелязах почти скрит капак към тавана. Взех стол, стъпих на него, вдигнах капака и пъхнах главата си в отвора като изследвах мрака с джобното си фенерче.
Изолационни тръби минаваха покрай трегерите и по-голямата част на пространството беше покрита с листове шперплат за да се осигури складово пространство, но сега там нямаше нищо освен опорите на покрива и построения ръчно масивен тухлен комин на камината. Върнах капака на мястото му и слязох от стола.
Прозорците имаха почти непрозрачни завеси и ги затворих преди да включа телевизора, който ни освети толкова, колкото беше нужно. Донесох два сандвича с яйчена салата, отворих два термоса с кафе, налях две чашки и седнах до Велда. Тя каза:
— Разкажи ми всичко. От самото начало. Без нищо да пропускаш.
Така че й разказах от самото начало, но някои неща пропуснах. Тя задаваше въпроси и ме караше да повтарям събитията по няколко пъти като слагаше парченцата от картината в рамка, която да направи нещата различими. Отвътре и тя търсеше Пента, издирваше убиеца, който едва не уби и нея. В начина й на мислене нямаше гняв, а само целенасочена, спокойна преднамереност, която опипваше и побутваше парчетата като се опитваше да ги сглоби. Говорех й, държах ръцете й докато обмисляше и когато и тя стигна до същата гола каменна стена, на която някой беше надраскал името Пента, промълви:
— Уморена съм, Майк.
Заведох я в едната спалня, тя се обърна, обви ръце около шията ми и прошепна уморено:
— Оправи ме.
Пръстите ми смъкнаха ципа на гащеризона, оставиха го да падне, след това разкопчаха сутиена й. Тя с движенията си помогна да се измъкне от него, след това се отпусна на ръба на леглото. Нежно я бутнах назад и дръпнах завивките над нея.
— Лека нощ, Тигър — казах аз.
Отговор не последва. Вече беше заспала.
Върнах се във всекидневната и седнах на дървен стол-люлка. Новините по телевизията не представляваха нищо забележително. Превключих на Си Ен Ен и улових някаква национална бъркотия и спорта за деня. Нямаше нищо за залавянето на количество наркотици, струващо милиард долара.
Смъкнах одеялото от другото легло, изключих телевизора, изпънах се на фотьойла със сваляща се облегалка и заспах с пистолет в ръка.
Слънцето се издигна над източния склон и дръпнах завесите на прозореца. Навън районът беше чист, взех радиотелефона и попитах:
— Някой от вас иска ли закуска, момчета? Единият каза:
— Иди пръв, Еди. На мен ми е останало още малко кафе.
Отговор не последва, но видях някакво движение зад групата скали и единият, наречен Еди, забърза към къщата с провесена на рамото пушка. При тези двамата всичко беше истинска войнишка маршова стъпка.
Отворих вратата, пуснах го да влезе и заключих след него.
— Имате ли топла вода? Трябва ми бърз душ.
— Проверете в банята. Казаха ми, че всичко работи.
Отидох в кухнята и сложих кафето. В хладилника имаше яйца, бекон и полуготови бисквити. Извадих всичко и го приготвих точно когато Еди излезе от банята облечен, с мокра коса и с пушката си. Той яде, благодари и тръгна към вратата.
— Ще изпратя Тъни — обяви той през рамо.
На Тъни също му трябваше душ. Яде, изпи две чаши кафе и каза, че нощта е била спокойна. През деня той и Еди поотделно ще подремнат, докато другият пази. За вечеря ще дойдат един след друг, ще хапнат, преди да мръкне, ще си заредят термосите и туристическите кутии и ще започнат нощното си дежурство.
Телефонът позвъни. Вдигнах го и гласът на Фъргюсън попита:
— Всичко наред ли е?
Отговорих:
— Чудесно.
Той каза:
— Отлично — и затвори.
От стаята на Велда чух шум на течаща вода. Върнах се при кухненската печка. Имах чувството, че тази сутрин старият апетит на Велда ще се е върнал. Резенчетата бекон бяха почти готови. Направих от тях квадрат в тигана и счупих две яйца в средата. Полях ги с мазнина точно както тя обичаше и те станаха готови точно когато пристигна на масата. Сервирах бисквитите и налях кафе за двама ни.
— Не го казвай — предупредих аз.
— От теб ще стане великолепна съпруга, Майк.
— Помолих те да не го казваш.
— Тогава ощипи ме по устата с устните си — предложи тя.