— Вероятно не — призна главният началник на полицията. — Но в случая едно-единствено алиби — защото се касае за низ от престъпления, извършени от едно и също лице — може да се смята като неоспоримо доказателство за невинност.
— Да речем, че успеем да изключим половината от пансионерите — а това не е никак сигурно, — как ще открием нашия човек между останалите?
— А оръжието, с което е извършено престъплението? Мистър Смит навярно го държи у себе си или в стаята си.
— Той не би извършил такава грешка, сър. Склонен съм да мисля по-скоро, че го крие на място, до което всички пансионери имат достъп.
— Тоя Тоби Марш не каза ли точно в колко часа е видял мистър Смит да влиза?
— Каза. Било според него около деветнайсет часът и двайсет минути.
Сър Кристофър изръмжа, а Стрикланд продължи:
— Разбирам мисълта ви, сър. Вие си мислите дали не може да бъдат разпитани обитателите на номер 21 в колко часа са се прибрали завчера вечерта. Но в един пансион всички — или почти всички — се прибират за вечеря.
— Значи сте уверен, че мистър Смит живее на номер 21 и че не е отишъл там, за да види някой приятел? — запита на свой ред помощник-комисарят.
— Може със сигурност да се каже, че живее там, сър. Тоби Марш го видял да отключва вратата.
Тъй като началниците му мълчаха, Стрикланд заключи:
— Недостатъкът на директния подход е такъв. Ако не ни доведе до незабавен резултат, преди всичко ще накара престъпника да бъде нащрек и да кротува.
— Значи все пак ще има някакъв резултат! — каза помощник-комисарят.
— Да… но незначителен — промърмори сър Кристофър. На нас ни трябва човекът!
Стрикланд се съгласи:
— Ако ни се изплъзне сега, някой ден ще напусне пансиона „Виктория“ и ще продължи другаде зловещото си дело. По-добре би било…
Груповият началник млъкна, сам уплашен от това, което щеше да каже. Но събеседниците му го бяха разбрали — по суровите им погледи пролича — и никой от тях не възрази.
— Изложете ни плана си! — каза сър Кристофър.
Стрикланд въздъхна:
— За нещастие всъщност аз нямам план. Замисляли ли сте се, че дори ако по някакво чудо открием кой е мистър Смит, не ще можем да го арестуваме поради липса на доказателства?
Груповият началник сниши глас:
— Аз съм на мнение да изчакаме.
Сър Кристофър мразеше тази дума.
— Да чакаме ли! — извика той. — Какво да чакаме?
— Мистър Смит, като всеки човек, не може. да не сгреши — продължи Стрикланд със същия плах глас. Но най-важното е да не знае, че е следен!
Отново настъпи мълчание, което сър Кристофър наруши грубо:
— Невъзможно! Абсолютно невъзможно!… Не искам да кажат после, че един-единствен човек е подложил динена кора на целия Скотланд Ярд! Ако не можете да ни предложите нищо друго, по-добре да се върнем към директния подход! Какво е вашето мнение, Прайър?
Помощник-комисарят се размърда на стола си:
— Според мен… Нужен е наблюдател на място.
Сър Кристофър тупна с юмруци по страничните облегалки на фотьойла си:
— Good Lord! Улучихте право в целта!… Мислили ли сте по този въпрос, Стрикланд?
Груповият началник се усмихна насила:
— Да, сър. Това е много примамливо, но, боя се, неосъществимо.
— Защо?
— Защото така ще събудим подозрението на мистър Смит!
— Не е задължително.
— Боя се, че точно така ще стане, сър. Не забравяйте, че къщата е обкръжена и че моите хора имат за задача да не изпускат нито за миг никой от пансионерите мъже, където и да отива. Те са асове в следенето, не се съмнявам в това. И все пак мистър Смит бързо ще забележи, че е следен. Ако продължи да се съмнява в това — а аз ще се погрижа да продължи да се съмнява, като сменям всеки ден инспекторите, които са на пост около къщата, — пристигането на един нов пансионер положително ще му отвори очите.
Сър Кристофър се намръщи:
— Правилно! Какво ще отговорите на това, Прайър?
— Ето какво. Аз нямах предвид нов пансионер, а някой, който е там на място!
— Кого?
— Ние трябва да изберем!
Сър Кристофър погледна въпросително Стрикланд.