— И какво? — каза Стрикланд.
И четиримата бяха с часовниците си.
Те пристъпиха към серия сложни изчисления — събираха времето за отиване и връщането, прибавяха хикс минути за дебненето, хикс минути за нападението и обира, като вземаха в предвид и непредвиденото — и стигнаха до единодушно заключение.
И в четирите случая отговорът бе „да“.
Глава 22
Мистър Смит = ?
— Ние се натъкваме на стена! — се бе провикнал сър Кристофър Хънт на 12-ти следобед. По-добре не би могъл да се изрази. През следващите дни тази стена се издигна толкова, че стигна до облаците. Главният началник на полицията, Робин, Стрикланд и всички останали усещаха, че над тях тегне смазващата ѝ сянка. Криейки се повече или по-малко един от друг, напразно разглеждаха случая от всички страни, както се търси решение на ребус или кръстословица. Накрая винаги се натъкваха на едни и същи невероятни заключения…
На 28 януари бяха арестували мистър Колинс. На следващата седмица, след убийството на мисиз Дънскоум, се принудиха да го пуснат.
На 1 февруари бяха арестували доктор Хайд. На 5, след убийството на Джинджър Лосън, също се принудиха да го пуснат.
На 5 февруари бяха арестували мистър Андреев. На 12, след убийството на мистър Алън Смит, пак се принудиха да го пуснат.
На 1 февруари, след убийството на мисиз Дънскоум — майор Феърчайлд бе представил неоспоримо алиби.
На 11 февруари, деня, в който беше убит мистър Алън Смит, мистър Крабтрий — по думите на инспектор Хапгуд, натоварен да го следи — се бе държал най-невинно.
Само професор Лала-Пур бе имал възможност да убие мистър Алън Смит. Но той не даваше повод за подозрения. Тъкмо напротив — ако можеше да се вярва на инспектор Флауър, отговарящ за него — на 11 той бе напуснал „Паладиум“ само пет минути след полунощ, за да се прибере съвсем почтено в квартирата си.
За разлика от полицията, обзета от нещо като затъпяване, печатът и обществеността реагираха извънредно бурно. Навред се водеха разпалени спорове, стигащи до сбивания, митинги, изблици на възмущение. Самотни полицаи бяха нападнати и оплюти. Всеки ден раздавачът носеше в Скотланд Ярд пълна торба с анонимни писма, чиито автори ако не предлагаха някаква спешна реформа, то се впускаха в безкрайни заплахи, или в мрачни предсказания. Броят на детективите любители непрекъснато растеше. В чайните вече често се чуваха изказвания като: „Ако бяхте главен полицейски началник, мистър Дод, какви мерки щяхте да вземете?“ А в клубовете: „Повтарям ви, Дейвид, още отначало са на погрешен път! Смит спада към нежния пол!“ Но още по здрач ония, които бяха крещели най-силно през деня, се затваряха у дома си и превъртаха два пъти ключа. В някои квартали човек можеше да се разхожда до зори, без да срещне никого освен някоя котка, изскачаща от едно избено прозорче, за да се пъхне в друго.
На 17 сутринта сър Кристофър попита Стрикланд дали се е запознал с уводната статия на „Диспач“. Груповият началник отговори, че не е.
— Е, тогава я прочетете! — каза сър Кристофър, като му подаде рязко вестника.
Когато една задача от рода на тази, която Скотланд Ярд трябва да реши, очевидно няма никакво решение — пишеше „Диспач“, — може да се заключи само, че самите ѝ величини са погрешни. Спомнете си за „Тайната на жълтата стая“, най-забележителното произведение на френския романист Гастон Льору, от което авторите на детективски романи не са преставали да се вдъхновяват горе-долу от двайсет години. Загадката там се разплита едва когато се разглежда под нова светлина.
Според нашето мнение Скотланд Ярд проявява прекалена доверчивост, като приема безрезервно показанията на Тоби Марш. Кой е в края на краищата Тоби Марш? Един авантюрист, един рецидивист, за да не кажем нещо повече, който винаги дебне нечия погрешна стъпка или някой глупак, когото да оскубе. Повярваха на думата му! Не ви ли се струва по-вероятно неговият разказ ако не е съшит с бели конци, то да е най-малкото разкрасен? Че този човек е видял мистър Смит — на 26 януари към деветнайсет часа и трийсет минути — да влиза в някаква сграда на Ръсъл Скуеър, без да може обаче поради мъглата да определи точно коя. Че е казал, с цел да получи обещаната награда: „Убиецът Живее на 21“, когато може да живее на 19 или на 23?…
Ние, от своя страна, също събрахме сведения. Номерата 19 и 23 също са семейни пансиони, държани, първият — от някоя си мисиз Мълинър, а вторият — от някоя си мис Куилет, и двете много добри приятелки на мисиз Хобсън.