– Недей да ме плашиш! – изрева Петрон и виното в чашата му се разплиска. Вратата се отвори и в процепа се появи притесненото лице на Лизий, но господарят му го отпъди с махване на ръка. – Няма да участвам в подобна кражба!
– Но ние няма да крадем. Само ще проверим дали кърпата е на мястото си. Ако е там, значи няма място за притеснения. Ако я няма...
– Значи другите реликви са изчезнали... – замислен разтърка брадичката си византиецът. – И ако установим, че тази също я няма, можем да отидем при Михаил и да му кажем, че вероятно е жертва на заговор.
– Точно така! Съгласи се писарят. – А той със сигурност ще знае как да се отблагодари на този, който му донесе новината. На теб в случая. Може би рискът си струва?
В очите на Петрон проблеснаха алчни искрици.
– Аз също ще ти платя, независимо какъв е резултатът.
Византиецът забарабани е пръсти по облегалката до себе си.
– Значи искаш да ти помогна да влезеш в криптата на църквата в големия дворец и да отвориш златното ковчеже, в което се пази кърпата на Иисус. Само това?
Климент кимна.
Византиецът полежа още малко замислен, барабанейки с пръсти по тъмното дърво. В главата му бушуваше буря от мисли, предположения и надежди. Истината бе, че Петрон спешно имаше нужда от пари. Последните му операции на Хиподрума и някои други места, където приемаха високи залози, бяха изтънили кесията му почти до скъсване. А беше взел и кредити от хора, които не можеха да чакат безкрайно. Брат или не на кесар, трябваше да се издължи, ако не искаше да пострада.
– Добре, съгласен съм! Гъркът се надигна леко и подаде ръка на писаря. Ще ти помогна, но ще ме оставиш аз да отнеса новината на Михаил. Нито ти, нито Фотий ще говорите с императора преди мен. И искам заплащане три пъти по-високо от обичайното. Все пак работата е рискована.
– Не мога да ти дам дума от името на Фотий, но ще направя каквото мога – стисна подадената ръка Климент. – А за парите не се безпокой. Половината ще получиш още днес, останалите – след като се убедим дали реликвата е на мястото си или не.
– Чудесно! – Петрон потри доволно ръце. – Трябва да знаеш следното.
Петрон вещо обясни, че е слизал няколко пъти в криптата и добре знае къде е ковчежето с лика на Христос. Трудностите бяха много, но преодолими. Първата беше как да влязат в черквата. За щастие гъркът знаеше таен тунел, водещ от двореца направо в една от нишите на "Света Богородица Фароска". Той бил построен, за да могат в случай на нужда императорът и семейството му да се скрият в църквата или да ходят да се молят, без да ги безпокоят. За целта щеше да им се наложи да отключат вратата на тунела, която била на скрито място. Климент предложи Невестулката да се справи с този проблем, но Петрон възрази. Приел вече веднъж идеята за "обира", както той го наричаше, византиецът искаше всичко да мине гладко. Ключ за вратата пазели императорът, началникът на имперските конюшни Василий и кесарят Варда.
– Няма защо да молим Михаил и Василий за помощ – подсмихна се Петрон. – Но брат ми ще ни "услужи" с ключа, не се съмнявам в това, още повече че няма да знае, че го прави.
След като проникнат в църквата, Невестулката можеше да се пробва да отключи вратата на криптата и следващата зарешетена малка портичка, зад която бяха светините. Най-трудно щеше да е отварянето на златното сандъче, в което се пазеше реликвата.
Тук твоя човек няма да успее да се справи, колкото и да е ловък. Сандъчето е така направено, че за да се отключи, трябва да се поставят три ключа от трите му страни, които да се завъртят едновременно. Това се прави от императора, патриарха и кесаря – уточни Петрон. – Може да има и други капани, за които да не подозирам. Сега разбираш ли за какво става дума?
– Ти ще "заемеш" ключа на брат си. Аз ще искам неговия от Фотий и се надявам той да ми го даде. Но как ще стигнем до този на императора?
– Той прилича на този, само че е златен – Петрон свали кесията от кръста си и извади от нея малък изящен ключ. – Михаил е суеверен и непрекъснато го носи със себе си. Закачен е на колана му. Ще направим дубликат и на някое от угощенията които дава, ще го изчакаме да се напие и ще разменим двата ключа.
Климент скептично поклати глава.
– Мислиш ли, че ще стане?
– Бихме могли да пробваме. Но ако имаш по-добри идеи, съм готов да ги изслушам – ядно отговори братът на Варда.