Докато бързаше по стръмнината, чу някой да го вика по име. Застанал в средата на улицата, без да се притеснява, че пречи на останалите минувачи, широко усмихнат, Василий му махаше с ръка.
Писарят се завтече към приятеля си, дръпна го в сенките и на един дъх му разказа всичко, което се бе случило. Отначало бившият борец го гледаше с усмивка, но с напредването на разказа тя се стопи, а очите на исполина ставаха все по-сериозни и сериозни. Накрая Василий махна с ръка и забърза към защитната стена.
– По-късно ще ми разкажеш останалото – каза той. – Сега трябва да хванем Стилихон!
Началникът на конюшните не се шегуваше. Василий накара срещнатия патрул да го придружи и само след минута бяха при портата Платея.
– Извикайте Стилихон! – прогърмя гласът на византиеца, докато стреснатите войници се чудеха какво става. – Искам веднага да се яви при мен!
Оказа се, че спартария го няма. Малко след като изхвърчал от стаята си, гонейки Климент, той казал, че отива да търси шпионина и оттогава не се бил връщал.
Василий наруга уплашените войници, които мигаха на парцали срещу него, чудейки се в какво са се провинили, заповяда им, ако офицерът се появи, веднага да го обезоръжат и арестуват.
– Имам нужда да се подкрепя! Обяви Василий и скоро двамата с Климент седяха под дебелата лозова сянка в градината на близката кръчма.
Потни слуги разнасяха табли, отрупани с чинии и охладено вино, две кучета се биеха под една от масите за парче тлъсто месо, няколко проститутки със силно изрисувани лица се прозяваха шумно, опитвайки се да се събудят, а до тях група монаси ги гледаха похотливо.
Василий поръча две кани вино, хляб, маслини и специалитетът на заведението – скопен петел с подправки, изчака да донесат напитките, наля си в очуканата тенекиена чаша, изпразни я на един дъх, наля си нова и чак тогава заговори.
– Мислиш ли, че Стилихон е Изчислителя? Може да си се натъкнал на разрешението на загадката съвсем случайно. Ако той е убиецът, така ще бъде най-добре за всички. Едва ли човек с неговия ранг може да организира нещо кой знае колко опасно и лесно ще се справим със заговора му – Василий не спираше да говори, като в същото време късаше едната кълка на петела, след което стръвно се нахвърли върху храната.
– Съмнявам се! – отговори писарят и отпи от чашата си. – Както сам каза, едва ли обикновен спартарий ще може да изплете толкова сложен заговор. Предполагам, че той просто е някоя от пионките, които този, който действително стои зад всичко това, разиграва. Това, че се натъкнах на него и го разпознах, само показва, че не е взел достатъчно предпазни мерки, нещо, което истинският Изчислител не би допуснал никога.
Василий кимна, изтри устата си с ръка и се оригна шумно.
– Много съм гладен! – исполинът си отряза от гърдите на петела. – Но ти си прав. Ако Стилихон е Изчислителя, едва ли бихме го открили толкова лесно. Макар че всичко се случва. Вероятно не е предполагал, че ще се натъкне на някой, който да прояви интерес към обикновен просяк, още повече прокажен, както си направил ти. Било е късмет и нищо друго!
– Все пак не мисля, че той е Изчислителя – настоя Климент. – Този, който организира убийствата и заговора, е близък до Михаил, защото знае неща, които няма откъде другаде да научи. А Стилихон определено не е такъв човек.
- Добре, убеди ме – разочаровано махна с ръка византиецът. - Макар все да не мога да се отърва от чувството, че това е нашият човек. Е, аз ще тръгвам - Василий стана и хвърли няколко монети на масата. Ще направя всичко възможно да заловя този предател. Ако още е в града, ще го намерим до довечера.
Климент също стана, бръкна в кесията си и остави част от съдържанието ѝ пред чинията си. Василий може и да му беше приятел, но никой нямаше да може да каже, че един византиец му е платил обяда.
Двамата се разделиха пред кръчмата. Гъркът тръгна към Влахернския дворец да търси Михаил, писарят пое към "Света София".
Главата му гъмжеше от мисли, докато си проправяше път сред следобедната тълпа. Чираци, понесли тави с пресни хлябове и гевреци; продавачи на варени скариди; рибари, размахващи пръчки с нанизани на тях кефали, калкани и скумрии, се смесваха с облечени в тънки роби прислужници, извели малки деца на разходка; араби с шарени панталони и ослепително бели чалми, мулетари, войници, конници, свещеници и проститутки. Навсякъде се носеха викове, смях и цвилене на коне, две кучета яростно се лаеха под погледа на охранена котка, понесла в устата си убита чайка. Облегнати в сенките на прохладните каменни стени, продавачи на реликви и лечители лениво рекламираха стоката си, предлагайки лек или молитва за всяка болежка или нещастие. Под една лозница издокаран в парадна униформа спартарий заедно с двама писари записваха желаещите да се включат в армията на магистър Коридон, прилъгвайки новобранците с пари в брой и обещания за бързо забогатяване след победата над арабите. Нисък дебел монах, понесъл малка красива икона, обкована със сребро, се потеше начело на шествие, отиващо да отдаде почит на света Барбара в църквата над Златния рог.