– Патриархът се върна, българино. Чака те зад централния олтар.
Търкайки очи, писарят премина през големия кораб на базиликата, между високите колони и огромните многоръки сребърни свещници, в които горяха дебели свещи от чист восък, някои украсени с червени панделки. Подмина хора с изящните му златни мозайки на свети Георги, Мадоната и Иисус и влезе през високата порта на олтара, с триъгълен покрив и дебели колони от жълт мрамор от двете страни. Рисунки от Евангелията, изписани със злато и сребро, образи на светци, Божията майка и Христос, чудотворни икони и орнаменти на цветя, зверове и демони, толкова изкусно направени, че изглеждаха като живи, обсипваха стените на олтара, в който, блестящ като слънце на небето, се издигаше украсеният с безценни камъни Божий престол.
Патриархът нервно крачеше около него, на лицето му беше изписана гневна гримаса, няколко по-млади свещеници се опитваха да го заговорят, но Фотий ги гонеше нервно с ръка като досадни мухи.
Щом видя Климент, той разбута насъбралите се духовници и без да обръща внимание на богомолците, които искаха да ги благослови, хвана писаря над лакътя и го дръпна през една от страничните врати. Зад него заприпка млад послушник, изпълняващ ролята на личен прислужник, който не знаеше какво е разгневило толкова началника му, но не смееше да попита.
– Научи се да не ме търсиш тук! – гневно викна Фотий, бързо излезе от черквата и с широки крачки се понесе към патриаршеския дворец в дъното на църковния двор. – Аз съм върховен глава на църквата, не просто познат, който можеш да безпокоиш на работното му място! Поставяш ме в неудобно положение! Да не говорим, че всички виждат посещенията ти. Причината въобще да ти обръщам внимание е, че залогът е прекалено висок!
– Ако ваше светейшество смята за необходимо, мога да си отида – сухо отбеляза писарят.
– Не говори глупости! – ядно тръсна глава патриархът и черната му монашеска шапка за малко щеше да падне на земята. – Както вече казах, действията ти са от изключителна важност! Просто трябва да се срещаме на друго място. Не в църквата.
Климент кимна и последва патриарха. Изкачиха се по мраморните стълби, в подножието на които пазеха няколко яки монаси с копия в ръце. Други, въоръжени с твърди дъбови палки, бяха застанали пред всяка от стаите. Явно патриархът наистина се страхуваше от покушение.
Минаха бързо по широк, окичен с икони коридор, и накрая влезнаха в не много голяма, но уютно обзаведена, без излишен разкош стая с голям сребърен кръст на източната стена. Послушникът, който ги следваше от църквата, помогна на Фотий да свали официалните дрехи и украшения, които носеше на гърдите си, и патриархът остана по просто, но удобно расо, върху което лежеше фино изработен златен кръст с голям кървавочервен рубин в средата.
За разлика от повечето останали духовници, Фотий не държеше на показността. Няколко удобни канапета, сандъци облицовани с кожа, маса с грижливо подредени по нея пергаменти, разноцветни мастилници и добре подострени пера и бюфет от тъмен орех, върху който бе поставено резбовано дървено разпятие, бяха цялото обзавеждане на стаята. Единственото допълнение на която бяха седем скромни икони и запалено кандило, от което се носеше благоухание. Над студената камина бяха подредени кръстове върху красиви поставки, но нищо не издаваше, че това е част от личните покои на най-високопоставения, а вероятно и най-богат, представител на църквата.
Все още намръщен, Фотий показа един от столовете на гостенина си, отпрати послушника и сам се настани срещу писаря. Потропвайки с пръсти по масата пред себе си, патриархът изслуша разказа на Климент, накара го да повтори някои от по-съществените моменти, след което въздъхна и приглади брадата си.
– Не се сърди, че преди малко бях груб. Насъбраха ми се доста неща, нервите ми не са вече както едно време. Вчера ми се наложи да обявя официално развода на императора, а днес сутринта да го венчая – той направи гримаса на отвращение. – Стана в покоите му, не присъстваха много хора. Дори той разбира, че това, което прави, не е най-умното нещо. А на мен пък съвсем не ми е по сърце. Все едно ми е за кого е женен Михаил, но раздялата му с дъщерята на Коридон ще докара неприятности на всички ни, помни ми думата! – патриархът замълча и завъртя верижката на врата си. – А сега от това, което ми разказа, разбирам, че опасенията ми трябва да са много по-сериозни, отколкото бяха досега. До мен също достигна мълвата, че из града се носят слухове за изчезнали реликви. Някой обикаля около светите места и сквернослови срещу императора, сочи земетресението като пръст Божи и вещае още по-страшни катаклизми, докато Михаил е на трона си. Дотук нищо ново, но този човек, който се представя ту като просяк, ту като пътуващ проповедник, ту като прокажен, твърди, че някои от реликвите пазещи града, ги няма, което вече е сериозен проблем – патриархът въздъхна и скръсти ръце пред гърдите си. – А сега ти ми казваш, че това не е кой да е, а спартарият на вратата Платея Стилихон. Чудя се какво ли зло още ще ни сполети?