Така и не се разбра какво трябва да сторят бедните, защото без да спира, Василий удари през лицето проповедника. Свещеникът се сви и хвана с ръка окървавената си уста, а бившият борец го сграбчи за рамената, завъртя го, блъсна го на земята и го ритна няколко пъти.
– Махай се от тук, ако искаш да останеш жив! – Василий сграбчи окървавената риза на мъжа. – И ако пак те срещна да проповядваш против императора и да всяваш паника, ще те затворя в подземията на двореца, където Апокалипсисът наистина ще стовари върху главата ти! Разбра ли?!
Без да дочака отговор, византиецът се завъртя и повика Климент и Невестулката с ръка.
– Насам! – тримата завиха към малкия хълм срещу двореца. Там вече се беше събрала тълпа зяпачи, които разпалено коментираха пожара на двореца и опитите той да бъде загасен.
Огънят беше обхванал някои от помощните постройки около централната сграда, но като че ли беше овладян.
– Какво става? – попита Василий най-близкия зяпач. – Какво се случи?
Мъжът вдигна рамена.
– Чу се гръм. Ударил двореца. След това започна пожарът.
– Гръм ли? – гигантът вдигна ръка нагоре. – Какъв гръм? Небето е съвсем чисто?!
– Не знам! Казвам това, което стана! Може би наистина е Божие наказание! Може би...
– Млъкни! – Василий блъсна събеседника си в гърдите. – Сигурно е била лятна буря. Ти какво мислиш?
Вместо отговор Климент посочи с ръка.
– Какво е това?
Иззад ъгъла с маршова стъпка, предвождани от тръбач с дълга медна тръба, завиваше формация войници.
– По дяволите! Изруга Василий. – Императорът!
Миг по-късно се показа позлатена носилка, чиито пурпурночервени завеси бяха вдигнати. В нея, облегнат на куп копринени възглавници, прегърнал в едната си ръка русокосата Евдокия, докато с другата махаше на ужасената тълпа, лежеше Михаил. Зад него, подпирайки се един друг, се клатушкаха оцелелите "стълбове на империята", повечето с побелели лица и раздърпани дрехи. Процесията завършваше с малък конен отряд понесъл широка делва, която се оказа пълна не с вода, а с вино.
Войниците грубо разблъскаха минувачите, проправяйки си път напред, след което се разгърнаха от двете страни на малкия хълм. Носилката на императора бе поставена точно срещу горящия дворец. Останалите се струпаха около него, а тълпата под тях на улицата гневно зашумя.
Михаил стана, едва държейки се на краката си, и придърпа кикотещата се Евдокия в обятията си. Протостраторът Роман им наля още вино, папският легат Анджело Рици седна на носилката да си почине, страторът Лъв, душейки въздуха, започна да обикаля по хълма, а водачът на колесница Филон запя неприлична песен.
Василий махна с ръка и каза на Климент:
– Тръгвам си! Императорът е жив и както виждам, в отлично настроение и не го заплашва опасност. Пожарът е овладян, няма какво повече да правя тук – бившият борец махна с ръка и тръгна надолу по хълма.
– Това са българитееее! – Михаил видя Климент и Невестулката и им помаха с ръка. – Елате насам, езичници такива! Харесва ли ви огънят?
Писарят, последван от помощника си, приближи до императора.
– Харесва ли ви всичко това? – Михаил описа широка дъга с ръката, в която държеше чашата си. Част от виното се разплиска и изцапа предницата на туниката му, където личаха и други подобни петна. – Или и вие мислите, че съм прокълнат?! Че Бог е отвърнал очи от мен и този град? Така ли мислите?
Климент се огледа притеснено.
– Празнувах сватбата си с тази прекрасна жена Михаил прегърна още по силно Евдокия, – празнувах превръщането ми в истински мъж, когато това се случи. Казват, че светкавица поразила двореца ми! Но ако е целила мен, защо удари този, а не другия дворец, където бях в действителност? Проклет ли съм наистина? – императорът изглеждаше така, сякаш ще се разплаче.
– Може би това е небесно знамение, светкавица, пратена от Зевс в чест на сватбата ви – бързо каза Климент.
Михаил го погледна така, сякаш го вижда за първи път, след което се провеси на рамото на жена си и започна да се смее.
– Чу ли го, любима? Чу ли го? – не спираше да повтаря той. – Знаех си, че варварите ще имат добро обяснение за това, което се случва. Значи Зевс ни поздравява, а? – той се изкикоти гръмогласно. – Звучи много по-добре от това, с което ми пълнят главите свещениците и собствената ми майка! Но така ли е наистина?
Императорът се олюля, но успя да се задържи на краката си.
– Аз ще разбера какво става! – страторът Лъв разбута войниците и тръгна към пожара. – Ще видя точно какво е станало!
– Ето това е истински мъж! Нали, любима?! – Михаил звучно целуна жена си, която се изсмя пиянски. – Само той ме обича и е готов да влезе и в огъня за мен! Ти обичаш ли ме, българино?