Креон плю на земята и отново избърса чело. Беше слуга в двореца от четири години и нямаше причина да се оплаква. Заплатата беше добра, работата не беше особено тежка, имаше покрив над главата си. И беше съвсем близо до тези, които ръководеха империята. Не веднъж му се бе налагало да помага при пиршествата на императора и се беше убедил, че той и приятелите му са обикновени хора като всички останали. Имаха своите слабости и предпочитания, своите пороци и тайни. Вестарият Евматий, страторът Лъв, магистър Коридон, логотетът Мануил, варягът Ингерн, протостраторът Роман, дори състезателят Филон се вълнуваха от подобни неща, от каквито се вълнуваше и той, искаха да се издигнат още по-високо, точно като него. А ето че сега трима от най-приближените на Михаил бяха мъртви. Което още веднъж потвърждаваше тезата, че и те са като останалите хора, а камата пронизва плътта им точно както на всички останали.
Креон изля кофата си върху тлеещите въглени и тръгна да я пълни отново. Беше стигнал до най-източната част на двора, до там, където се бяха проточили последните езици на пламъците. За него нямаше проблем да повърви малко повече, понесъл пълната кофа. Доставяше му удоволствие да прави повече от другите. Това го различаваше от тях, нали?
Малко по-назад стената бе черна и обгоряла, превърната на въглен. Мнозина казваха, че именно там мълнията е поразила двореца, но Креон не се интересуваше от това. Все едно беше защо и как е тръгнал пожарът, щом беше загасен. Първоначалният шок отмина и слугата ясно си даваше сметка, че някой ще трябва да отговаря за това. Колко добре, че нямаше да е той.
Бяха пострадали някои от помощните постройки около двореца. Ковачницата и складовете бяха напълно изпепелени, както и бараките към тях, за щастие покривът на конюшнята бе само обгорен, а конете изведени навреме. По земята, потънали в черни мръсни локви, се търкаляха парчета черно дърво, части от прозорци и врати, купчини недогоряла слама и всякакви други боклуци. Опитвайки се да ограничат огъня, огнеборците буквално бяха срутили част от постройките, преди пламъците да се прехвърлят на тях.
Креон се замисли. Дали под обгорелите отломки имаше нещо ценно?
Слугата внимателно изгледа мотаещите се из двора групички войници. Дали щяха да забележат, ако намери нещо за себе си?
Креон внимателно огледа земята. Нещо привлече вниманието му. Изгрялата луна се отразяваше в жълто светещо петно, идващо изпод една от падналите обгорени врати.
Заинтригуван, Креон приближи да види какво има под развалините и в следващия момент отскочи с вик на зад. Изпод почернялото дърво се подаваше нечий крак, обут с красив кожен сандал, чиято златна закопчалка проблясваше в тъмнината.
Креон се прекръсти, за да си вдъхне смелост, остави кофата си на земята и с две ръце вдигна вратата.
Под нея, вперил изцъкления си поглед в нощното небе, лежеше страторъг Лъв. В гърдите му до дръжката стърчеше забит кинжал. В едната му длан имаше парче пергамент.
13
23 септември
Климент, Петрон и Невестулката нервно се спогледаха. Намираха се в криптата на църквата в големия дворец, пред тях върху позлатена маса от тисово дърво лежеше сребърно ковчеже с орнаменти и голям брилянт върху капака. Сцени от страстите Христови бяха изкусно гравирани върху потъмнялото сребро. Разпитът пред Пилат, бичуването на Иисус, поставянето на трънния венец и кръстният път личаха отстрани, а Разпятието и празният гроб – върху предния капак.
Отпред, от ляво и от дясно на ковчежето, имаше фино изработени ключалки, пред които, пъхнали ключовете си с протегнати напред ръце, стояха Петрон, Климент и Невестулката.
Писарят огледа помощниците си. Лицето на византиеца беше пребледняло и изпънато, по слепоочията му се стичаха капки пот. Очите на Петрон се стрелкаха като подплашени гълъби и въпреки че се опитваше да ги задържи на сандъчето пред себе си, те алчно оглеждаха струпаните в малката крипта богатства.
Покрай стените бяха подредени пищно украсени боядисани в червено и златно сандъци. По полиците до тях, грижливо подредени проблясваха безценни потири, купи и чаши, няколко мощехранителници с едри диаманти им правеха компания. В единия от ъглите имаше струпани на няколко релефни нагръдника, шлемове и мечове, чийто златен и сребърен обков проблясваше под ниския таван. Мантии от тежък пурпур, поръбени с хермелин, лорики с халки от злато, разпятия и кръстове с най-фина изработка и навита на рула персийки килими и гоблени бяха нахвърляни покрай тях.