Покривалата на шатрата на военачалника бяха широко отворени. През отвора се виждаха Коридон и Варда, които вдигаха наздравици, Василий час по час излизаше да си проветри главата, хванал някого от офицерите под ръка, празните блюда веднага бяха заменяни с нови, виното се лееше като река.
Климент махна с ръка и тръгна да се прибира. Време беше да се върне към това, в което го биваше най-много. Залавянето на убийци!
Прибра се в къщата на форума на Бика, преоблече се, изми прашните си лице и ръце, среса косите си и обу леки, но красиви кожени сандали. Корсис го нямаше, а Невестулката хъркаше в леглото си и писарят излезе сам. Искаше да посети дома на убития стратор Лъв и да разпита близките за смъртта му. Намирането на мъртвия стратор докара Михаил до дива ярост. Императорът беше крещял и заплашвал, беше обвинявал и викал, докато не остана без глас. Напразно приближените му се опитваха да го умилостивят. Напразно новата му съпруга се опитваше да го успокои. Михаил ругаеше приятелите си, обиждаше ги и искаше виновникът за убийствата да бъде намерен и наказан.
Фотий бе изтръгнат от съня си и принуден да се яви пред императора само за да му докладва, че шпионите му не са открили нищо за мистериозния убиец.
След като изля гнева си над патриарха, Михаил най-после се успокои и поиска да знае как точно е умрял Лъв.
Страторът беше донесен в двореца, където лично лекарят на императора огледа трупа. Някой беше промушил Лъв в гърдите, на почернялата му от мръсотия и пепел туника, точно там, където беше сърцето, чернееше грозно петно засъхнала кръв. В ръката на мъртвеца беше намерено парче пергамент, на което пишеше: "Поразен си за четвърти път!".
Никой от присъстващите освен протостратор Роман не беше изявил желание да разследва смъртта на доскорошния си сътрапезник. Всички бяха притеснени за собствената си сигурност и това как да се изплъзнат от ръцете на неуловимия убиец.
Слънцето припичаше силно, въздухът не помръдваше. Дори откъм морето не идваше и полъх, небето бе ясно и синьо, без нито един облак, който да скрие дори за миг палещите лъчи. Търговците се бяха прибрали в сенките на магазините си, войниците се криеха под дърветата, по улиците имаше малцина минувачи, между които понесли дървени ведра и черпаци, обикаляха продавачи на вода с лед, подправена с лимон.
Климент лесно намери дома на стратора – ниска и широка къща, облицована с морска пяна, голям двор и просторни конюшни. Потен вратар с омотана около челото ленена кърпа извести за появяването му и писарят бе преведен през мраморно преддверие, по стените на което висяха бойни знамена, и въведен в обширна стая от дялан камък, в чиито ъгли стояха бронзови съдове със студена вода, които охлаждаха помещението.
Писарят топна пръсти и с благодарност разтри пламналото си чело.
– Взимаме водата от цистерната Бона. Сменяме я на всеки два часа – висок млад мъж с изпъкнали скули и тежки устни, стоеше на врата на стаята. Около черните му очи, вперени в писаря, личаха тъмни кръгове, ръката му лежеше върху малка кама в сребърна ножница. – Аз съм Демостен, син на Лъв. Какво искате? – грубо каза той и посочи два от столовете до масата в единия край на залата.
Климент се представи, представи и пълномощията си. Демостен дълго се взира в печата на императора, след което захвърли пергамента пред себе си.
– Не очаквах Михаил да повери нещо толкова важно като смъртта на баща ми на чужденец! Но какво пък, императорът не за първи път показва, че не знае какво прави!
Без да обръща внимание на забележката, писарят взе документа, внимателно го сгъна и го прибра.
– Баща ви имаше ли врагове?
– Че в днешно време кой няма?! – изсмя се Демостен и долната му устна се разтрепери. – Още повече някой като баща ми – богат, смел и отличен пълководец! Мнозина му завиждаха за успехите, за положението и за постовете! Но истината е, че заслужи всичко сам!
– Бил е пълководец след смъртта на Теофил?
– Точно така! Бил е в армията и не веднъж се е отличавал в боя! Особено в битките при Анатолия и Киликия! Бил е приет в личната гвардия на Михаил, а след това станал и неин командир! Получил злато и почести, след което се издигна. Нима това не създава врагове?
Климент кимна разбиращо.
– Но чак някой да иска смъртта му? Чух и други неща... Слухове... клюки...
– Знам какво си чул, чужденецо! – лицето на Демостен се напълни с кръв. – Знам какво говореха зад гърба му тези, които сипеха ласкателства в лицето му! Той наистина харесваше Филон, да! Но го харесваше като кочияш и състезател, не като любовник! Беше запален почитател на зелените. И преди да ме попиташ, ще ти кажа, че беше такъв много преди Михаил. Всъщност баща ми запали императора по конните надбягвания. Той обичаше майка ми – в очите на Демостен се появиха сълзи. Гъркът пресуши чашата си на един дъх и бързо заговори. – И никога повече не се ожени след смъртта ѝ. Което накара мнозина да започнат да говорят по негов адрес. Баща ми беше суетен. И какво от това? Младежът приглади косата си. – Обичаше да се облича по последна мода, косата и брадата му винаги бяха напарфюмирани и носеше много бижута, но можеше да срази всеки с меча си, да подбере най-добрите коне и да разпознае различните видове гръцки огън само по миризмата! Беше много повече мъж от тези, които пускат слухове зад гърба му! Знаеше всичко за арабите, за обичаите, за тактиките и оръжията им! Както и как да ги победи в битка!