– Ами Коридон?
Младежът направи неопределена физиономия.
- Отначало не го харесваше. Мислеше, че като близък с императора баща ми ще му се пречка и ще му додява, както правеха мнозина други. Но бързо се убеди в качествата му и се радваше да го има за пълководец. Разчиташе все повече на него. Двамата заедно постигнаха забележителните победи на изток и неслучайно баща ми яздеше от дясната страна на Коридон по време на завръщането му!
- Бил е затънал в дългове. Искал е да урежда някои от надбягванията на Хиподрума.
– Не знам нищо за това! – гласът на младежа беше твърд, но Демостен избягваше погледа на госта си. – И да сме имали финансови проблеми, това не е нещо, което ще обсъждам с някого от семейството. Още по-малко пък чужденец!
– Струва ми се – каза Климент, – дали има нещо, което да искаш да скриеш. Баща ти е бил длъжник на Мануил, видях името му в тефтерите на логотета. Може би ти си му помогнал да разреши проблемите си?
– Не говори глупости! – синът на убития стратор надменно изгледа събеседника си. – Как бих могъл да му помогна? Като му заема пари?
– Не – тихо отговори Климент. – По-скоро като убиеш този, на когото ги дължи! Откак съм дошъл, не си престанал да ми демонстрираш презрението си, макар просто да се опитвам да помогна. Нещо в мен те дразни и ядосва, защото не отговаря на очакванията ти. Чудя се, дали не си се ядосал още повече на логотета Мануил? Той е станал причина баща ти да има проблеми, а зад гърба му да почнат да се подмятат неприлични клюки...
Демостен почервеня още по-силно, скочи на крака и извика:
- Мен ли обвиняваш, българино!? Какво искаш да кажеш? Че аз съм този, който е убил баща си? И другите приближени на Михаил? Това ли намекваш? Че съм забил нож в гърдите на Евматий, Мануил, Ингерн и баща ми?
– Нищо не намеквам сухо отговори Климент. – Просто питам.
- Тогава отиди да питаш Варда защо бавеше назначението на баща ми за логотет? Питай и онази змия Петрон, колко пари е откраднал от съкровищницата? Питай Василий защо всеки път се ядосваше, когато баща ми го критикуваше за някой от скъпите коне, които купува. Можеш да попиташ дори Фотий защо нито веднъж не дойде да отслужи молебен за войската на баща ми. Тях трябва да попиташ и може би тогава ще намериш убиеца – младият мъж подпря ръцете си на масата и се надвеси над писаря. – А най-добре да попиташ самия император защо се страхуваше да даде собствена войска на баща ми! Защо взимаше от златото му и все забравяше да го върне, за разлика от това на онзи подъл лихвар Мануил! – Демостен рязко се отдръпна назад. – А сега моля да ме извиниш! Имам и друга работа за вършене!
Навън горещината връхлетя Климент с нова сила. Беше топло и влажно, изпитото вино го загряваше допълнително. Сякаш градът бе захлупен с огромен похлупак, беше трудно да се диша и ходи.
Във въздуха витаеше усещане за наближаваща беда, хората притичваха по нажежените улици, озъртайки се страхливо, сякаш очакват всеки момент да ги сполети нещо страшно. В сенките се събираха хора, които криеха лицата си, шушукаха и жестикулираха с ръце, по лицата им беше изписана тревога. Събрал около себе си малка тълпа любопитни, одърпан пророк вещаеше поредния апокалипсис до една от вътрешните врати.
Климент поседна на един камък в сенките, за да си почине, и се заслуша в думите на проповедника.
– Този огнен ад, който се изсипва върху нас от небето, този земетръс, който разлюля целия град, няма да са последните злочестия, които ще ни сполетят, докато на свещения трон на дедите си стои един пияница и развратник, който е нелицеприятен Господу с думите и делата си. Върху нас откъм изток ще налетят като скакалци мъже, които ще донесат смърт и мрак, улиците ще потънат в реки от кръв, както преди това ще бъдат залети от водите на морето, което ще се разбунтува и ще поиска да измие от площадите и улиците ни този позор, който нарича себе си Михаил! Водите на Божията справедливост ще залеят Константинопол и ще заличат от лицето на земята всички, които не следват заповедите Христови, така както по времето на Ной са били заличени греховете човешки...