– Не се държи много като набожен християнин – отбеляза писарят.
– Така е – съгласи се Василий, – но като оставим пиянството и прелюбодейството, няма в какво друго да бъде обвинен. А сега ще вземе и любовницата си за жена, така че и този проблем ще бъде решен. По-лошото е, че след убийствата стана сприхав, жесток, изпада в меланхолия, пие повече, съвсем забрави всякакво приличие. Мени настроенията си като жена в нервна криза Василий въздъхна. От това най-много си патим ние от обкръжението му.
– И вратът на Мануил с бил строшен в собствената му къща?
Византиецът се усмихна лукаво.
– Ще ти разкажа и за това. Намерили Мануил в стаята му, която трябва да знаеш, не беше каква да е стая. Логотегът се занимаваше с лихварство. Даваше големи суми на видни личности срещу сериозен процент. Доста се замогна от тази дейност. Държеше всичко в дома си, в бронирана стая с дебели решетки на прозорците и желязна врата. Не пускаше никой в нея.
– Но е пуснал убиеца си – отбеляза Климент и избърса челото си с кърпа. Дори в сенките жегата беше непоносима.
– Така е – съгласи се Василий. – В същата тази стая. Всъщност историята на Мануил е толкова оплетена, че не знам дали ще ми стигне цял ден да ти я разкажа. Но едно знам със сигурност – всички имаха причина да го мразят. Дори да го убият!
Василий се излегна отново и се загледа в арената, но мислите му бяха другаде.
– Разправят, че майката на Мануил – Мария – била вещица! Баща му, страторът Велизарий, бил много близък на предишния император Теофил, но след това двамата се скарали и Теофил го докарал до просешка тояга. Тук по някакъв начин се намества майката на магистър Коридон и става причина Велизарий и Мария да се разведат. Мануил израснал в бедност, по-късно баща му умрял. Теофил се разкаял за това, че се е скарал с Велизарий и назначил Мануил за свой ординарец. По това време се говорило, че мястото било обещано на брата на Коридон Псел, но той умрял малко преди да го заеме. Според клюките Псел всъщност бил отровен от майката на Мануил – Мария вещицата.
- Наистина заплетена история – подсвирна писарят.
- Чакай само да видиш! Има и още – засмя се Василий. – Мануил бързо си пробил път и показал завиден усет как да печели пари. Първата му сериозна сделка е с имоти, при която по някакъв начин успява да измами бащата на Лъв, който за малко не се разорява. И Лъв, и Роман мразеха Мануил, но често им се налагаше да взимат заеми от него. За което го мразеха още повече. Логотетът беше мрачна личност – потърка челото си началникът на имперските конюшни. – Потаен, лукав, никога не знаеш дали може да се вярва на това, което казва. Беше много подозрителен и не оставяше нищо на случайността. Поради бедността, в която беше живял като малък, беше станал изключително алчен и стиснат. Даваше пари, дори на най-близките си, срещу огромни лихви. Разорил е не един и двама.
– И Михаил допуска всичко това?
– Разбира се, че го допуска! Той ценеше Мануил, който, няма да си кривя душата, беше като Бог на финансовите спекулации. Самият император напечели не малко покарай него. Дори казват, че последните данъци, които Михаил въведе, били идея на Мануил.
– Ами останалите – полюбопитства писарят. – Не се ли опитахте да му се противопоставите?
– Че за какво? Казах ти вече – може и да се мразим, но държим един на друг. Виждаш каква е обстановката – Василий се почеса по бузата. – Императорът е този, който ни казва как, с кого и къде да живеем. Зависим от неговото благоволение и сме благодарни за това, което получаваме. Колко повече му се нравим, толкова по-добре се нареждат работите ни.
– Искаш да кажеш, че някой е убил Мануил и Евматий, защото им завижда за постовете?
Василий не бързаше да отговори. Бившият борец се наведе над един от сребърните подноси, разгони с широката си длан осите, които кръжаха около него, взе си парче месо, лапна го и замислено започна да дъвче.
– Мислих много и за двата случая. Евматий е намушкан в лятната си къща, вратът на Мануил е строшен в собствения му кабинет. Няма следи от борба. Който и да е убиецът, трябва да е познавал жертвите и те да са му имали доверие. Иначе и двамата са щели да се съпротивляват. Или е нямало да останат сами с посетителя, ако са му нямали доверие.
– Затова смяташ, че убиецът е някой от близките на императора? Някой от "стълбовете на империята"?