– Господ е милостив и ще ни помогне опита се да я утеши Климент.
– Казвам ти, преди беше друго! Държеше на своето старицата. Императорът сам водеше армията си и печелеше битките. Всички се надпреварваха да се записват във войската! Кой ли не отиде. И Варда, и Петрон, и много други патриции, нищо че бяха богати и си живееха живота. Ама леле как друсна одеве! Помислих си, че е дошъл последният ми час – възрастната жена се прекръсти. – Беше въпрос на чест да се прославиш на бойното поле или да умреш в битка! Младежите тренираха и ставаха войници, за да се отличат! Единият ми внук беше при Варда, другият стана лекар при Петрон. Дори борците от Хиподрума се биеха за Божията слава вместо за пари като днес. Мнозина се прославиха в онези времена, а сега са забравили откъде тръгнаха и какви бяха. Мислят се за по-важни от кесаря и дори от императора – старицата си наля нова чашка, предложи и на писаря, но той отказа. – Всичките, дето сега се издигнаха, разни стратори, магистри, логотети и какви ли още не, всички те бяха в отрядите на Варда и императора! Дааа. Славни времена бяха! Но такъв ужас, като днес, не бях изживявала. Мислех, че небето ще се срути върху ни. И всичко това, защото...
Писарят не успя да разбере защо небето е щяло да се срути върху тях. По средата на изречението старицата се облегна назад в стола си и заспа. Изживеният ужас и изпитият алкохол си бяха казали думата.
Климент стана, намери одеяло в съседната стая, зави внимателно заспалата жена и като притвори, доколкото можеше пукната врата, си тръгна.
След първоначалната паника, нещата започваха да се успокояват. Земята се укроти окончателно, помощни войски, екипирани със стълби и въжета, разчистваха руините, пред по-заможните домове бяха поставени стражи. Гражданите на Константинопол започваха да се прибират по домовете си, тук-там предприемчиви търговци се опитваха да продават стоките си, камбаните спряха да бият.
На форума на Бика го очакваше изненада.
Разположил се в кухнята, все едно се намира у дома си, Василий си подхвърляше закачки с Невестулката. Великанът не изглеждаше особено разстроен от сполетялото града бедствие, смееше се с гърлен глас и разказваше за старите си подвизи на арената.
Като видя влизащия Климент, той го прегърна, все едно бяха стари познати, и прошепна в ухото му:
– Трябва да говорим насаме!
Началникът на личната охрана на Михаил, Ингерн, свали шлема и прокара пръсти през потната си руса коса. Денят се оказа повече от интересен. Първо императорът обяви, че ще се ожени за дъщеря му, след това и земетресението.
Ингерн се ухили и зави по моста над реката. Крайно време беше Михаил да направи дъщеря му императрица. Макар и като любовница тя да се ползваше с множество привилегии, а и той като неин баща, друго си беше да стане официално първата жена във Византия. Да видим сега как Варда и онази нацупена матрона Теодора щяха да се отнасят с презрение към него и дъщеря му!
Варягът плю в прахта под краката си, изрита един плъх и стисна шлема под мишница.
Предстоеше му да се издигне. Дъщеря му беше като глина в ръцете му и той щеше да я направлява както си иска, а заедно с нея и мъжленцето ѝ – императора. Ингерн примлясна и подръпна доволно долната си устна. Най-накрая щеше да получи почестите и златото, които заслужаваше. Вече нямаше да е телохранител на Михаил, щеше да има собствен дворец с много роби и слуги, да се облича със сърма и коприна и да носи на главата си меки шапчици, вместо потния вмирисан шлем. Щеше да си поръча нови доспехи и много добре знаеше как иска да изглеждат – с голямо златно слънце в средата на нагръдника и множество скъпоценни камъни, разхвърляни като звезди.
Ингерн се ухили в мрака. Сега всичките му доскорошни завистници щяха да умрат от злоба. Вече нямаше да могат да го гледат с пренебрежение – него и дъщеря му, която наричаха "проститутката на Михаил"! Щеше да им се наложи да се отнасят с нужното уважение към тъста на императора.
Телохранителят стисна дръжката на меча си и се усмихна още по-широко. Който и да дръзнеше да се изправи срещу него, щеше да разбере какво е да имаш насреща си истински варяга. Ингерн бе оцелял през дългото плуване от Скандинавия, бе търпял лишенията, нападения на пирати и сам бе нападал като пират, бе участвал в множество битки, в една от които загуби жена си, която въртеше меча не по-зле от него, бе стигнал чак до стените на Константинопол, където след неуспешния щурм остана да служи на владетеля му.