Василий кимна.
– Не знам... – колебаеше се писарят. – Ако се съглася, ще трябва да ми казваш всичко, което знаеш, и да не криеш нищо от мен. Иначе няма да мога да помогна. И да убедиш Михаил да подпише договора...
– Можеш да разчиташ на мен за това – разпери ръце Василий, сякаш се готви да прегърне събеседника си. – Няма да имаме никакви тайни един от друг!
– Искам и друго – добави Климент. – Михаил е пратил в манастира "Света Анна" една моя приятелка. Искам, ако разкрия убиеца, да я пусне.
– Смятай го за уредено! – ухили се византиецът и стисна ръката на писаря. – Това е най-малкото, което ще получиш. И дори няма да питам за какво точно ти е тази жена. Откъде ще започнем?
Климент въздъхна. Не си представяше да провежда разследването с византиеца на гърба си. Василий беше чудесен събеседник и сигурно можеше да му помогне с информация, но писарят предпочиташе да не му се бъркат в работата.
Византиецът изпи още няколко чаши с вино, доволен че е постигнал целта си, и след като обеща скоро да намине пак и да държи в течение Климент за ставащото в двореца, си тръгна.
Корсис се появи, за да се увери, че всичко с господаря му е наред, след което му предаде за една неочаквана визита. Пратеникът на папата, монсеньор Анджело Рици, го канеше на среща.
Климент кимна механично, отпрати помощника си и загледа през прозореца.
Отдавна бе паднал мрак. Най-после се бе разхладило, подухваше лек ветрец, който приятно да обгръща лицето на писаря. Нещата се развиваха по-добре, отколкото се беше надявал. Беше установил, че смъртта на Дукум може да не е злополука, имаше среща с Ирина на следващия ден, беше намерил начин как да проведе още по-лесно разследването.
Писарят остави прозореца широко отворен, запали още няколко свещи, взе парче пергамент, изглади го, седна пред масата и започна да си записва това, което знаеше.
Кавханът Дукум е убит или умира при злополука зад църквата "Светите Апостоли". Някой разбива главата на лекаря, който прави аутопсия на трупа, в дланта му има списък с български богове, най-вероятно принадлежал на Дукум. Вестарият Евматий е намушкан с нож в сърцето в лятната си къща. Логотетът Мануил е посетен от закачулен мъж, след което е открит със счупен врат в тайната си стая. Телохранителят Ингерн е намушкан в гърлото. В ръцете и на тримата са намерени бележки, които са неточни цитати от пиесата на Есхил "Агамемнон". Нито един от тях не се е съпротивлявал, което значи, че е познавал убиеца си.
От това, което му беше разказал Василий, излизаше, че всеки има мотив да убие вестария и логотета. Климент записа това, което беше научил на Хиподрума.
Лъв не харесваше и Евматий, чиято майка обвиняваше, че е прелъстила баща му. Статорът беше разорен и се беше опитал да безуспешно да манипулира игрите. Беше взимал и пари с висока лихва от Мануил, които не можеше да върне. Имаше причина да убие и двамата, а кой знае какво тепърва щеше да се разбира за отношенията му с Ингерн.
Варда също не изглеждаше света вода ненапита. Кой знае дали не се опитваше да се освободи от старите си приятели, станали свидетели на издигането и падането му. Дали не беше убил Евматий, след като беше открил нещо в сметките му и искаше да се възползва от това. Вестарият би му отворил, без да се замисли, и не би очаквал нападение от кесаря.
Ами брат му?
Петрон имаше същите мотиви като Варда, че и по-сериозни. Той също беше закъсал с парите и не се свенеше да продава сведения за злато. Със сигурност беше взимал пари от Мануил и е имал да му връща много. Това беше ли мотив за убийство?
Роман не харесваше Варда и брат му. Мислеше, че те стоят зад неочакваната смърт на родителите му. С Лъв бяха приятели, но и между тях имаше напрежение. Дали пък двамата не бяха организирали заговора и убийствата заедно? Не за първи път щеше да му се случва да се сблъсква с двама убийци.
Къде в цялата картина се вписваше Фотий? Патриархът беше единственият, който се държеше на положение, но това поведение можеше да е измамно.
Оставаха и любовните отношения между императора и двете Евдокии, Коридон, който със сигурност не беше доволен от това, че дъщеря му беше оскърбена публично и Михаил искаше да се разведе с нея. Дори кочияшът Филон не изглеждаше точно такъв, за какъвто се представя. Дали подкрепата на императора не бе разпалила в него амбициите му?