Климент дълго тропа по вратата, преди стар слуга с черни кръгове под очите да му отвори. От него писарят разбра, че домакинството на Мануил е разпуснато, а докато дойдат наследниците му, които живеят в провинцията, за имуществото се грижи главният управител на господаря Птоломей.
Старецът въведе писаря в празната къща, от която лъхаше хлад, заведе го в един от разкошните салони, сега потънал в прах и тъмнина, и го помоли да изчака, докато извика управителя.
Климент дръпна покривалото на стол с позлатени крака и седалка от мека кожа, седна и с интерес заоглежда дома на убития логотет. Въпреки че капаците на прозорците бяха затворени, а повечето мебели бяха завити с чаршафи и одеяла, за да не избеляват на слънцето, веднага личеше, че са скъпи и подбирани с вкус. На тавана висеше полюлей от парчета планински кристали, които меко проблясваха в синьо и зелено, отразявайки някой успял да се промъкне слънчев лъч. В един от ъглите бяха струпани няколко тежки бронзови свещника, стените бяха окичени с икони в дебели рамки и гоблен, изобразяващ падането на Троя. Пред малък сребърен иконостас с разпнатия Христос, бе запалено кандило, чийто сладък аромат леко изпълваше стаята.
По коридора се чуха стъпки и в стаята влезе висок мъж с остри, но фини черти, стилно подрязани брада и мустаци и меки красиви очи, подчертани с черен туш. Кожата му бе с цвят на мед, от косата му, грижливо сресана така, че да подчертава красотата на лицето, се носеше сладък аромат на мускус. На китките и глезените му се поклащаха сребърни и медии гривни.
– Аз съм Птоломей – представи се той и подръпна нагоре края на скъпата си туника, обточена със син кант. – С какво мога да бъда полезен?
Климент показа писмото на императора и поиска да разбере повече за смъртта на Мануил.
Вместо отговор гъркът махна с ръка и го поведе по мрачния коридор.
Минаха покрай няколко заключени врати с резбовани цветни мотиви по рамките, сребърен и златен обков, покрити с пергамент картини и тежки, спускащи се по стените червени декорации и пискюли, потънали в прах.
Птоломей заведе писаря в широк ъглов кабинет, капаците на прозорците на когото бяха не само затворени, но и заключени с вериги. В средата стоеше тежка дъбова маса с безброй чекмеджета, по средата на която бе поставен свещник със седем запалени свещи. Покрай стените имаше няколко дървени шкафа, обковани с дебели железни ленти и подсилени по ъглите с кожа. Стените бяха голи, но боядисани в тъмна охра, масивен бюфет и стойка за оръжие завършваха обзавеждането.
– Господарят винаги искаше в стаята да има светлина, за да може да работи, когато и да дойде. Восъкът на свещите е специален освен че ухае приятно, пази и от пожари. Поръчвахме ги в Коринт. Това е последният комплект Птоломей посочи с ръка запаления свещник.
– Много ли обичаше господаря си? – Климент придърпа един от столовете и седна пред масата. – Щом още палиш свещите, въпреки че е мъртъв, трябва да си бил силно привързан към него.
– Той ме научи на всичко! – очите на гърка проблеснаха за миг в мрака. – Не съм роден свободен – баща ми е бил роб. Логотетът ме взе като малък. Гледаше ме като свой син, учеше ме, доверяваше ми се. Когато навърших осемнайсет, ми върна свободата. Каза, че мога да отида където поискам. Но аз избрах да остана тук – Птоломей сви рамена. – Винаги съм чувствал тази къща като свой дом. А сега ще трябва да напусна.
– Може роднините на Мануил да искат да останеш. Може да си им нужен.
Гъркът неопределено сви рамена.
– Господарят ми е оставил малко пари. Винаги съм искал да посетя Изтока...
– Как се случи? – писарят нямаше нужда да уточнява какво има предвид.
– Сутринта станах, закусих и както винаги, отидох в салона да чакам нарежданията на логотета. Той се забави, но в началото не се притесних, защото и друг път се беше случвало. Господарят остава до късно да работи. Понякога осъмваше над сметките. Никой друг освен мен нямаше право да влиза в стаята. Заварих го легнал на масата – Птоломей преглътна, сякаш споменът засядаше на гърлото му. – Помислих, че е заспал, но когато доближих и го бутнах но рамото, той не реагира. Беше студен като лед. Развиках се, дойдоха останалите слуги, извикахме лекар. Той установи, че Мануил е мъртъв. Някой му беше счупил врата.