– Добре! Да оставим това – плесна с ръце Василий и извади Климент от разсъжденията му. – Аз също свърших малко работа. Нашият едноок приятел Фидипид съвсем не е неизвестен. Ако знаеш къде да попиташ, разбира се. Видях се с някои от момчета, с които сме се борили навремето. Знаеш как е – тия, на които си трошил костите, а те са ти насинявали лицето, ти остават приятели за цял живот. Някои от тях бяха чували за Фидипид. Знаеха го като убиец и крадец, който е готов на всичко, за да спечели някоя номизма. Навремето се е състезавал на арената, бил в водач на колесница при сините, но е паднал и си е извадил окото. Не съм го засичал, но други са го срещали. След това набързо е профукал каквото е имал, и се е захванал с просия и всякакви тъмни дела.
– Щом е бил от сините, може би има връзка с магистър Коридон – отбеляза Климент. – Нали им е почитател?!
– Точно така! – щракна с пръсти Василий и се усмихна широко. – Може би трябва по-сериозно да се заемем с него, с Коридон. Бащата на Евдокия не е от най-доволните хора напоследък. Като заговорих за него, този път Михаил явно не се шегува. Викнал е правници и духовници, които да уредят развода му. Мен вече ме разведоха. Малката Токи не знае какво да прави. Дали да скърби за баща си и бившия си мъж или да се радва, че ще става булка. Колкото и да е чудно, ще ми липсва – гъркът махна с ръка. – Има и друго, което не знаеш. При управлението на бащата на Михаил Варда и брат му Петрон също залагаха за сините. Теодора, която мразеше мъжа си, защото беше иконоборец, също. Ще трябва и тях да държим под око.
– Предлагаш ли нещо конкретно?
– Не съм свършил – Василий го изгледа лукаво. – Най-хубавото оставих за накрая. Старите ми приятели ме насочиха към една кръчма – "Разкаянието на Каин". Там се събирали всякакви отрепки, наминавал и Фидипид. Отидох да поогледам, но едноокия го нямаше. Малко се попрестарах и повечето посетители се разбягаха. Но успях да докопам съдържателя. Грозен тип на име Прокопий. Поразтърсих го, както аз си знам, и изкопчих от него, че ако искаш да намериш едноокия, трябва да го търсиш в изоставена къща близо до Златната врата. Там бил установил лагера си и командвал нечестивите си другари. Понякога кръчмарят му пращал храна и вино. Минах да поогледам и отрих къщата! Стара и изоставена, точно както ми я описаха, с висока занемарена ограда, но вътре има някой! Така че отиваме, спипваме нашия приятел и той ни изпява всичко! Какво ще кажеш, а?! – доволно се усмихна Василий. – Още сега ще отида да взема няколко войници за подкрепление.
– И ще провалиш всичко! – Климент също се развълнува от новините на византиеца. Може би, ако успееха да спипат едноокия, щяха да се доближат с една крачка до Изчислителя. Или най-малкото щеше да разбере кой е поръчал убийството на Дукум. Но трябваше да действат внимателно. – Наистина си свършил чудесна работа, но нека не бързаме – бавно каза той. – Знаем, че в най-близкото обкръжение на императора има предател и убиец. Ако вземеш войници, той ще разбере и ще предупреди протежето си.
– Тогава вземи твоите войници!
– Как си представяш български войски да нападнат къща в Константинопол? Ще направим така: ще отидем, аз, ти и двамата ми помощници. Ще имаме на наша страна изненадата. Пък и се съмнявам да ни окажат кой знае колко сериозна съпротива – писарят стана прав.
Василий поседя замислен, сякаш преценяваше всичко, което му беше казал Климент. Накрая едрият византиец разтърси рамена и каза:
– Сигурно си прав. Нека направим както предлагаш. Ще тръгнем към полунощ. Тогава просяците ще са заспали или ще се търкалят пияни. Пък и да отидем само четиримата ще е по-вълнуващо, отколкото ако се стоварим там с отряд войници – той размърда мощните си рамена. – Ще тръгна по-рано да разузная какво е положението. Ще ви чакам при манастира на "Йоан Студит". Той е близо до Златната врата. Знаеш ли го къде е?
Климент кимна.
– Добре, разбрахме се. Почини си хубаво до довечера и не излизай, да не попаднеш пак на засада. – Василий също се изправи да си ходи. – И още нещо – спря се на вратата византиецът. – Михаил те кани на вечеря, на която да обсъдите договора. Там ще се видим и ако има някаква промяна в плана, ще го обсъдим.
– Надявам се тогава да има и други неща, които да можем да обсъждаме – засмя се Климент и изпрати госта си до вратата.
Магистър Коридон стоеше облегнат на мраморния парапет. От балкона се разкриваше прекрасна гледка. Като тъст на императора Коридон се бе уредил добре. Живееше близо до големия дворец, малко зад Хиподрума. От дясно се падаше манастирът на свети Сергей, по-надалеч в ляво се виждаше покривът на двореца Вукалион, а зад него – този на Юстиниан. Точно пред магистъра беше морето – тъмнозелено и гладко, без нито една вълна, с плъзгащи се по повърхността му кораби с бели платна. Сиви чайки прелитаха с крясък около мачтите, чевръсти моряци се катереха по рейките като маймуни. Отсрещният азиатски бряг мамеше със зелените си склонове, между които се показваха покривите на малки къщички и стопанства.