Залата, в която ги прие императорът, бе малка, но създаваше чувство за уют. Около колоните от лазурит бяха поставени позлатени дървени лежанки, отрупани с копринени възглавници, и удобни маси пред тях. Стените бяха украсени с мозайки и гоблени, някои толкова големи, че избродираните на тях елени и рисове изглеждаха като чудовища. Дръжките на прозорците и вратите бяха от чисто злато, от пода грееше огромна звезда, направена от големи късове яспис, ахат и опал. Атмосферата предразполагаше повече към приятно отпускане, отколкото към делова работа.
– Радвам се да се видим отново – усмихна се Михаил, когато му представиха Климент, потисна една прозявка и добави: – Не си правете прибързани изводи от предишната ни среща, тогава не бяхме на себе си, за което се извинявам. Надявам се за в бъдеще нещата да тръгнат по-добре, както подобава между две толкова велики стани като нашите.
Климент кимна учтиво, Варда прикри една усмивка, а Теодора изглеждаше горда от сина си.
– Предлагам, ако е удобно, утре сутринта да се срещнете с майка ни и кесаря Варда, за да обсъдите новия договор. Ако постигнете съгласие, ние ще го разгледаме още веднъж и ако сме доволни, ще го подпишем! Съгласни ли сте?
След като писарят, кесарят и Теодора дадоха съгласието си за предстоящата среща, императорът доволно плесна с ръце.
С това официалната част приключи.
Императорът настани Климент на маса, вдясно от себе си. Паж, облечен в лъскава дреха със звънчета, му представи един по един присъстващите. Тук бяха кесарят Варда, протостраторът Роман и магистър Коридон, страторъг Лъв, Василий, който свойски смигна на Климент, и дори колесничарят Филон, за когото също бе предвидено ложе все едно е важен патриций. Единствената жена бе майката на императора Теодора, но Климент се интересуваше много повече от брат ѝ Петрон. Докато ги представяха един на друг, византиецът сухо подаде ръка и гледайки някъде над рамото му, подхвърли обичайните любезности.
След като Климент, в чиято чест бе вечерта, се здрависа с всички присъстващи, Михаил се настани на висок подиум от мрамор, небрежно полегна пред богато отрупана маса и след като всички заеха местата си, лениво плесна с ръце. Зазвуча тиха музика, между масите се появиха облечени в ефирни дрехи девойки, които започнаха да сипват на гостите от блюдата пред тях или да пълнят чашите им с вино.
– Съжалявам за предшественика ви – седящият до Климент Лъв направи тъжна физиономия, но очите му бяха твърди като камък. – Разбрах, че е бил добър военачалник. Няколко пъти говорихме с него за различни тактики. Описа ми как е притиснал бунтовниците срещу княза ви в някаква река...
– Хеброс.
– Точно така, Хеброс! – страторъг кимна с глава. – Описа ми всичко най-подробно! Как подредил конницата, как разделил пехотата и къде оставил част от нея в засада. Как след битката е унищожил идолите, които бунтовниците носели със себе си. Обсъждаха го и с Варда – страторът посочи кесаря. – Навремето той отговаряше за реликвите в Константинопол. Но Дукум се беше справил майсторски! И аз съм използвал неведнъж подобна стратегия – много е важно да се познава мястото, където се провежда битката, и да се отчитат особеностите на терена!
– Не вярвайте на всичко, което ви казва Лъв. Нашият стратор много обича да се хвали – Роман вдигна чашата си за наздравица. – Макар да не може да му се отрече, че спечели няколко битки.
– Обичам бойното поле! – Лъв пое дълбоко въздух, ноздрите му се издуха. – Обичам миризмата на желязо, кръв и гръцки огън! Мога да я разпозная навсякъде.
– Щом си толкова добре с обонянието, по-добре стани куче на императора! – присмя му се Василий.
– Той вече е! – обади се Филон, който изглеждаше вече на градус. – Не престава да му се подмилква и да върти опашка. Остава само да му сложат нашийник. – Златен! – добави кочияшът и силно се изсмя.
Лъв почервеня, надигна се на мястото си, но видя предупредителния поглед на Роман и се отпусна обратно.
– Ти по-добре си гледай конете и състезанията – ядно отговори страторът. – Личи си, че си научил обноските си на пистата. Държиш се като прост селянин, какъвто наистина си! Може да си добър с конете, но това е единственото, с което можеш да се похвалиш.
– Не е единственото! – захили се Филон. – Мога да пресуша наведнъж и това!