И без да чака, той надигна чашата си и не я свали от устата си, докато не погълна всичкото вино в нея.
– Не само ти, всички можем! – провикна се Михаил и вдигна високо златния си бокал. – До дъно!
– До дъно – отговориха му останалите и също пресушиха чашите си.
– Ами убийствата? – Климент се наведе към Лъв. – Кой може да стои зад тях?
Преди статорът да успее да отговори, Варда, който неусетно се беше приближил, се намеси в разговора.
– Който и да е, ще плати жестока цена за тях! Императорът е много разстроен от случилото се. Най-добрите му агенти се занимават със случая!
"Дали знае за мен?" – помисли си писарят, а на глас каза:
– Дано скоро да успеят да се справят.
– Най-важни са подробностите! Това казвам аз! – обади се Роман и спусна краката си на земята. – Сигурен съм, че в крайна сметка убийствата ще се окажат свързани с нещо, за което съвсем не подозираме.
– Какво имаш предвид? – Лъв гледаше приятеля си озадачено.
– Нима знаем всичко за Евматий, Манул и дори за Ингерн? – попита Роман. – Всеки от нас крие различни тайни. Всеки от нас се занимава с неща, които крие от останалите или те не им обръщат внимание.
– Говори за себе си! – обади се Филон и всички избухнаха в смях.
– Наистина е така – съгласи се Варда и приседна на лежанката до Роман. – Ето, например, Мануил изпитваше страст към конете. Беше готов да язди няколко дни, за да види някой наистина добър жребец. Имаше няколко коня, с които участваше на състезанията в Хиподрума. Други остави само за разплод.
– Точно така – съгласи се Роман. – Искам да кажа, че Мануил може да е убит заради конете си или нещо друго, свързано с навиците му, за които не подозираме.
– Евматий пък обичаше да събира скъпи и красиви вещи продължи кесарят. – Имаше най-богата колекция от колани, закопчалки за наметала и свещници. Имаше вкус към тези неща. Последните два сребърни свещника, които беше купил, бяха истинско произведение на изкуството. Или Ингерн с неговите оръжия? Всъщност малцина знаеха всичко за него. Особено за миналото му.
– Но кой все пак може да ги е убил? – върна се към същността на въпроса Климент.
Събеседниците му вдигнаха рамена.
– Никой не знае! – каза Роман. – И тримата ни бяха приятели.
– Така ли? – обади се отново Филон, който явно не беше преглътнал обидата. – А защо не кажеш, че покойният логотет Мануил се издържаше, като даваше заеми с висока лихва? И беше завлякъл доста хора, включително и нашия добър севаст Лъв?
– Затваряй си мръсната уста, преди да съм ти я затворил аз: – Лъв стана от лежанката си, но се олюля и седна обратно на нея. – Преди да говориш за другите, помни, че Мануил и вестарият Евматий не искаха ти повече да караш колесницата на зелените? Че искаха да те сменят с Диокъл! Който е много по-добър от теб!
– Какво ли разбирате от управление на колесници! Присмя му се Филон, но личеше, че новината не му е приятна. – Мога да победя Диокъл по всяко време!
– Прекрасна компания сме, нали? Засмя се пресилено Роман, а Варда поклати глава и стана. – да пием за стълбовете на империята! До дъно!
Всички отново надигнаха чашите, а робите побързаха да ги напълнят отново.
С напредването на вечерта музиката зазвуча по-силно, в средата на залата излязоха танцьори, жонгльори и акробати, които бяха силно аплодирани при всеки успешен номер. Обстановката се разведри, присъстващите започнаха да се местят от маса на маса, понесоха се смях и кикот.
Климент се опитваше да привлече вниманието на Петрон, но колкото и да правеше знаци на брата на Варда, той не му обръщаше внимание.
За сметка на това Василий, настанен също близо до императора, не спираше да му намига усмихнато, давайки да се разбере, че няма търпение да дойде време за вечерната им експедиция.
Следвайки примера на някои от другите гости, които се бяха изправили и се разхождаха, Климент също стана и взел чашата си с вино за прикритие, се направи, че разглежда една от мозайките, показваща как Херкулес се бори с Немейския лъв. В същото време бавно пристъпяше към масата на Петрон, дебнейки момента, в който той ще остане сам. Братът на Варда и Теодора дълго разговаря със севаста Лъв, все още почервенял от доскорошната си препирня с Филон, но най-накрая се надигна от мястото си и се запъти към останалите. Няколко танцьорки се залюляха между масите, чупейки телата си в кръшни извивки, гостите заръкопляскаха въодушевено. Използвайки удобния момент, Климент приседна до Петрон и бързо каза:
– Трябва да поговорим!
Византиецът го изгледа с мътен поглед, избърса устата си с длан, хлъцна и поклати глава.