– Нямам какво да говоря с теб! – след това се изправи, с мъка задържайки се на крака. – Отивай там, откъдето си дошъл, и кажи на страхливия си княз да не ме търси повече! А сега ако обичаш, ме извини – отивам да се изпикая!
Климент проследи с поглед нахалния византиец, след това стана и бавно го последва.
Петрон не се беше отдалечил много. Пеейки фалшиво, той зави на ляво по коридора, кимна на войниците и подпирайки се на стената, се спусна по страничните стълби, мина през няколко свода и се запъти към баните. Спря пред квадратен басейн, чиито води се отразяваха в белите теракотени плочки по стените, запретна туниката си и започна да се облекчава в него.
- И аз мога като императора! – завалено извика той и размаха свободната си ръка. – Никой повече няма да ми казва какво да правя, къде да ходя и какво да говоря!
Петрон знаеше, че съдбата се е отнесла несправедливо с него. Трето дете в издигнато семейство на арменеца Мимиконян, той непрекъснато трябваше да се съобразява с по-големия Варда и красавицата Теодора. Брат му винаги беше на първо място. За него бяха най-добрите учители, най-доброто оръжие, най-голямото внимание. Той беше умен, атлетичен и смел, а Петрон винаги оставаше в сянката му. В неговата и тази на сестра си.
Теодора получаваше най-хубавите дрехи, около нея винаги се въртяха обожатели, кой от кой по-перспективен, красив и богат. Докато накрая се омъжи за бъдещия император – Теофил.
Петрон се изплю в басейна. Омръзнало му бе да се съобразява с брат си и сестра си. Още от малък разбра, че ако иска да получи нещо, ще трябва да си го вземе сам. Никой нямаше да му го поднесе на тепсия като на Варда и Теодора. Научи се да се промъква тайно, да подслушва, да шпионира и след това да изнудва жертвите си. Отначало това бяха незабелязани детски лудории и произшествия, след това станаха младежки прегрешения, докато постепенно Петрон се превърна в човек, който знае пикантните тайни на много хора и е готов да ги продаде или за други, още по-страшни тайни, или за злато. Колкото повече, толкова по-добре. А най-хубавото от всичко беше, че жертвите му така и не разбираха откъде им е дошло. Дори собствените му брат и сестра.
Властта, до която се домогнаха Варда и Теодора, му отвори вратите на най-високо ниво. Изведнъж Петрон се оказа значим, търсен и харесван. Жени, които до скоро го подминаваха, без да му обръщат внимание, сега започнаха да му се предлагат сами и той вкара не една и две в леглото си. Още повече че наивните матрони имаха навика да споделят доста пикантни неща, докато бяха между завивките.
Мъжете също започнаха да търсят приятелството му, да го канят в дворците си и да дават вечери в негова чест. Надяваха се чрез него да се домогнат до брат му и сестра му или, защо не, до самия император. Участва и във войните на Теофил с арабите, където се оказа, че има дарбата на стратег и пълководец. Старият император го оцени по достойнство, а Петрон му спечели няколко важни битки. Въпреки това не се отказа от старата си практика – където и да ходеше, се обграждаше с армия от невидими шпиони и доносници, които му казваха всичко интересно, което се случва. Научаваше дори пикантни неща от спалнята на императора, които бяха по-опасни за него, отколкото за Теофил.
Петрон започна много да внимава в какво и с кого се замесва. Знаеше къде да отиде, с кой е добре да говори и на чия жена може да обърне внимание. Постепенно се превърна в човек, който минава за мил и отзивчив, човек, който може да помогне при решаването на даден проблем или поне да даде добър съвет.
Не мислеше, че е подлец или ли предател. Просто предлагаше на пазара добре търсена стока и който предложеше повече, я получаваше. Не беше той виновен, че хората се забъркват в различни скандали, които дори не успяват да прикрият. Винаги действаше през посредници, които не знаеха кой е той и самите те ползваха посредници. Единственото изключение бе направил за българите, защото ставаше дума за много, много пари. Не можете да рискува да ги повери в ръцете на друг и оттогава живееше в страх някой да не го издаде и въздъхна от облекчение, когато кавханът така услужливо падна от коня и се спомина. Но явно преди това бъбривият Дукум бе разкрил срещите им. Което го излагаше на риск.
Петрон не се и съмняваше, че ще съумее да се измъкне от всяка ситуация благодарение на информацията, с която разполага. Но ако името му се споменеше публично, мнозина щяха да се запитат дали не е бил той човекът, изнудвал ги преди време. Да започнат да си спомнят кога и какво са му казвали и това да предизвика скандал. Не дай Боже брат му или императорът да го заподозрат.