Петрон бързо се прекръсти, докато обмисляше тази възможност. Нямаше да допусне това да се случи!
– Знам тайни, които могат да катурнат Михаил от мястото му! Така че... – византиецът се залюля опасно над ръба на басейна и се ухили на отражението си във водата.
Притаен зад една колона, Климент напрегна слуха си. Дали Петрон щеше да каже някоя от тайните, които знаеше?
Вместо това византиецът се обърна, загащи се и хлъцна отново. Цялата предница на туниката му беше мокра.
Климент изскочи от прикритието си, сграбчи византиеца за робата и го надвеси над басейна.
– Не можеш да наричаш князът ми страхливец и това да ти се размине! – очите на писарят хвърляха гневни искри. – Получил си достатъчно пари от него, за да се отнасяш с уважение!
– Или какво? – присмехулно отговори византиецът. – Ще ме убиеш? Давай! Заколи ме! Или ме удави! – разкрещя се Петрон, след което започна да се смее с глас. – Императорският дворец е най-подходящото място за това!
– Не ме разбра! – изсъска му писарят и го стисна още по-силно. – Ще отида при Михаил и ще му кажа как си продавал тайните му! Колкото и да е пиян, това едва ли ще му хареса!
Петрон пребледня.
– Няма да посмееш!
– И защо не? За какво си ми, след като не мога да те използвам повече? Михаил ще ми е благодарен.
- Ах, защо не е като едно време, когато с брат ми командвахме империята! – извика Петрон Тогава едва ли щеше да смееш да ми говориш по подобен начин!
Климент само вдигна рамена.
– Какво искаш? – византиецът вече не изглеждаше пиян. – Може би се държах малко рязко по-рано. Пийнал съм повече. Не искам да се караме.
– Аз също – писарят дръпна събеседника си обратно на плочите и го пусна. – Както казах и по-рано, просто искам да поговорим.
– Питай! – византиецът оправи туниката си, облиза устни в опит да се усмихне. – Този път дори няма да ти взема пари.
– Кой избива приятелите на императора?
– Ти луд ли си? – Петрон завъртя очи. – Откъде мога да знам? Никой няма представа кой е убиецът!
– Някой е прерязал гърлото на веспария Евматий, строшил е врата на логотета Мануил и е заклал бъдещия му тъст Ингерн. И ти ми казваш, че не подозираш нищо?
– Точно така! Знам това, което знаеш и ти. И тримата са познавали убиеца си и не са се съпротивлявали. Може да е всеки!
– Не ми помагаш много! Може би все пак ще е по-добре да поговоря с Михаил!
– Стига, българино! – в гласът на Петрон прозвуча паника. – Как мога да ти кажа нещо, което не знам?!
- Ами останалите? Така наречените "стълбове на империята"? И за тях ли не знаеш нищо?
Византиецът преглътна.
– За тях мога да ти говоря цяла вечност. Някои са приятели на Михаил от детинство, други са го очаровали с разказите си и виното, което могат да изпият. Всички се умилкват около него само за да извлекат изгода, но ще го напуснат в момента, в който се появи някой по-силен. Какво искаш да знаеш? Клюки, слухове, интриги?
Писарят кимна.
– Добре тогава – Петрон се ухили. – Нека го кажем така – всички до един не са цвете за мирисане. Например прехваленият ни Василий, когото Михаил обича да повтаря, че обича като брат. Бил е във вашата страна над дванайсет години, знаеше ли? Никой не знае какво е правил там, с кого се е забъркал и на кого какво дължи. Беше дълго време борец на арената, никой не можеше да му излезе насреща. Така хвана окото на Михаил. Императорът го искаше в отбора си на зелените. Не се обичаха с Ингерн. Варягът не можеше да се примири, че някой минава за по-добър с меча от него – Петрон сви рамена. – Коридон също мрази Василий, можеш да се досетиш защо. Василий е параван на императора, да се среща с любовницата си. Беше на Хиподрума, сам видя какво произтече от това. Знаеш ли, че Мануил беше лихвар? Държеше всеки с някакви суми. Никой не знае как е натрупал богатството си. Непрекъснато върти сделки, които не винаги са особено почтени. Измамил е не един и двама, дори великият ни премъдър патриарх Фотий – Петрон се изхили. – Навремето искаше да се ожени за дъщерята на Коридон, но той го изхвърли от дома си. От тогава двамата се ненавиждат. Беше много близък с Филон. Според мнозина по-близък, отколкото е нормално за двама мъже. Но ти видя Филон, този смешник, който си мисли, че е хванал господ за брадата само защото императорът му обръща внимание. Преди правеше мили очи и на статора Лъв, който е истински войник. Сега двамата се ненавиждат. Което ще рече, че не подбира – мъже, жени, за него няма значение.
– И това е всичко?
– О, има още много! – Петрон разпери ръце, залитна и с мъка се задържа на крака. – Всеки мрази всеки и е готов да му забие нож в гърба в първия удобен момент. Варда ненавиждаше Евматий, защото ограничаваше достъпа му до императора. Кесарят особено се дразнеше, че вестарият не го пита кога и какви пари да харчи от съкровищницата, за която отговаря. Мразеше се с Мануил, защото отказваше да му дава подкупи. Нашият лихвар няколко пъти му е намеквал за това, но Варда не искаше и да чуе. Ами Евматий? Вярно, че е мъртъв, но приживе не събираше много любов. Беше красавец и се възползваше от това. Вдигаше полите на жените, без да се интересува за кого са женени. Последно се говореше, че е любовник на жената на Лъв. Тя се спомина преди няколко години. Трябва да ме разбереш, българино – Петрон примижа, сякаш устата му е пълна с мед. – Тук всеки пост носи със себе си неограничени възможности и облаги. И всеки гледа да избута другите, за да може той да се издигне по-високо.