– Ами Пулхерия – смени темата Климент. – Какво можеш да ми кажеш за нея.
– Сестрата на императора? – Петрон изглеждаше учуден. – Защо се интересуваш от нея?
– Бях в къщата на Евматий. Говорих със съпругата му и видях мястото, където е бил убит. Тя остави в мен някои съмнения. Разбрах, че му е изневерявала, а и той на нея. Пулхерия наследява не малка част от парите му. Питам се – Климент се доближи съвсем близо до византиеца и усети киселия мирис на вино, който се носеше от устата му, – дали не е убила вестария, след като е разбрала за изневерите му? Така с един изстрел улучва два заека – отървава се от развратния си мъж и става богата наследница.
– Пулхерия убийца? – смехът на Петрон отекна под мраморния свод. – Ти не се чуваш какво говориш! Прелюбодейка? Да! Развратница като брат си? Също да! Но да убие Евматий? Това е изключено!
– Може да не го е направила тя, а Филон! Пулхерия му е пращала бележки. Възможно е вечерта, когато вестарият е бил убит, да го е повикала. Само тя е знаела къде е мъжът ѝ, както и това, че ще бъде сам.
– Значи си дочул някои по-пикантни слухове? – ухили се пиянски Петрон, но веднага пак стана сериозен. – Пулхерия и Филон са любовници, тук си прав. Но няма как да са убили нашия вестарий. Вечерта, когато са му прерязали гърлото, двамата са били в къщата на кочияша. Изкарали са си доста приятно.
Климент разочаровано сви устни. Една от теориите му се беше сгромолясала.
- Коридон мрази ли императора?
– Разбира се, че го мрази! Ти нямаше ли да го мразиш, ако ти отказва триумф за блестящите победи, не плаща на войниците ти и за капак се разведе с дъщеря ти? - Петрон бавно се затътри до една от пейките в нишата и уморено приседна на нея. – Трябва да помисля – каза той. – Не съм сигурен какво замисля нашият магистър милитум, но можеш да си сигурен, че едва ли е нещо хубаво. Но да убива приятелите си? Съмнявам се!
– Чух, че жена му била истинска амазонка.
– Зоя ли? – византиецът махна с ръка. – Тя е по-свирепа и от харпия! Държи мъжа си изкъсо, не му дава да мръдне и на сантиметър. Разправят, че след последната му победа, в шатрата на Коридон завели най-красивите арабски пленнички. Една от тях дори била принцеса. Били готови да направят всичко, за да спасят себе си и семействата си, Разбираш ли? Всичко! – Петрон намигна похотливо. – Но преди магистърът да успее да се наслади на прелестите им, Зоя влетяла в шатрата и ги прогонила. Шибала ги с пръчка из целия лагер, чак докато не избягали – византиецът не успя да сдържи смеха си. – Така че, да – Зоя е човек, с когото не е добре да си имаш работа, когато ти е ядосана.
– Може ли тя да стои зад убийствата?
Петрон подпря бузите си с юмруци и се умисли.
– Не знам какво да ти отговоря – каза накрая той. – Тя мрази Михаил, както и приятелите му, но да ги избива? ... Наистина не знам.
– Жената на Евматий ненавижда Мануил – внезапно се сети Климент. – Дори се радва, че е убит.
– Има защо веднага отговори събеседникът му. – Преди да се омъжи за Евматий, Пулхерия беше влюбена в един от съветниците на Михаил – Теофан. Беше мъж на възраст, един солиден такъв, с правилни черти и красива брада. Но тя си го хареса. Ходеше след него като пале вдигна рамена Петрон. – Младежки увлечения. Та този Теофан беше задлъжнял много на Мануил, който не спря да го притиска да му върне парите. Заплашваше го с публичен позор и разорение. Накрая Теофан се самоуби – преряза си вените, а Пулхерия намрази логотета. Банална история.
– Икономът му Птоломей твърди, че Мануил никога не е притискал длъжниците си.
Петрон силно се изсмя.
– Не е притискал длъжниците си? Така ли ти каза? – византиецът не спираше да се смее. – Това наистина си го бива! Да взимаш пари от Мануил беше по-лошо, отколкото да сключиш сделка с дявола, повярвай ми! Той заплашваше, изнудваше, и то не само с груба сила. О, не! Ако не му се издължаха навреме, жертвите му първо бяха бити, след това същото се случваше с някого от семейството им. Ако и след това парите не се върнеха, следваха крути мерки – отвличания, рязане на уши и пръсти, чупене на ръце и крака. Трябвало е да слезеш в подземията на логотета. Разправят, че там имал специално обзаведени килии, в които държал и измъчвал най-упоритите си клиенти – Петрон потръпна, сякаш осенен от стар спомен. – А въпросният Птоломей изпълняваше ролята на палач и мъчител!