- Да ги изколим? Всичките? Та това са само просяци? Защо да ги избиваме? - намеси се Корсис, който досега бе мълчал.
Климент кимна в знак на съгласие, а Василий се усмихна.
– "Вашият приятел" е убил Дукум и се е опитал да очисти и вас. След това е намушкал другаря си просто за да е сигурен, че няма да го издаде. Не бих казал, че е обикновен просяк. Както и тези с него. – Василий се изправи в целия си ръст и сложи ръцете си на кръста. – Ще ви кажа нещо, което научих на арената. И по-добре го помнете тази вечер, ако искате да останете живи. Ако не си безмилостен към противника си, ако покажеш само миг колебание, си загубен. Ако мислите, че можем да влезем в тази къща, пълна с убийци, опитвайки се да хванем водача им и надявайки се те просто да се разбягат или да проявят разбиране, ще сме трупове! Трябва да ги избием до един, още преди да са разбрали какво ги връхлита, да им прережем тихо гърлата, иначе ние ще сме тези, които ще умрат.
– Можем да ги зашеметим и да ги вържем - предложи Корсис.
– Може и така – съгласи се Василий. – Но ви предупреждавам – не се церемонете с никого, ако искате да излезем живи от тази къща. Мога ли да разчитам на вас?!
Климент кимна с неохота, Корсис преглътна сухо, но също поклати глава в знак на съгласие, Невестулката се присъедини към тях.
– Но едноокият трябва да остане жив на всяка цена – каза писарят. – Него не трябва да убиваме.
– Разбира се! – съгласи се Василий. – Поне докато не ни каже това, което знае. Пък после ще видим.
Писарят и помощниците му се преоблякоха в тъмни дрехи, сресаха косите си и ги покриха с шапки, препасаха къси мечове, които да не им пречат, докато се прехвърлят през оградата, затъкнаха кинжалите, а Невестулката сложи и малък нож в ботуша си.
Улиците на града бяха пусти и тъмни, нагретите през деня къщи, църкви и храмове бавно изстиваха, във въздуха се носеше миризмата на море. Движейки се в близо до къщите, за да не бъдат забелязани от нощните патрули, четиримата притичаха през форума на Бика и водени от Василий, се запровираха през страничните улички. Подминаха манастира на свети Андрей и света Анна, заобиколиха отдалеч Втората военна порта, преминаха по улиците като сенки и най-накрая стигнаха до защитната стена. Тук трябваше да са много предпазливи, защото можеше да срещнат оставени на караул войници, но Василий, който бе разучил пътя по-рано през деня, ги преведе между къщите без произшествия.
Имотът, където се бе установил едноокият, бе чудесно подбран. Отделен с висок дувар от останалите, той даваше възможност всеки, който се доближава до него, да бъде наблюдаван, като в същото време се намираше достатъчно близо до няколко малки улички, което го правеше идеален за бягство в случай, че обитателите му трябва да се измъкнат бързо.
Нападателите се спряха под близката порта, изчакаха луната да се скрие зад облак и когато мракът обгърна всичко, един след друг бързо прекосиха улицата, долепяйки се до оградата на къщата. Василий извади торбата си и тръгна, обикаляйки около стената и хвърляйки през нея отровното месо. Не чуха нищо, но за всеки случай изчакаха известно време, за да се уверят, че като се озоват във вътрешната страна на двора, няма да бъдат неочаквано нападнати.
Разделиха се на две. Невестулката и Корсис тръгнаха на едната страна, Василий и Климент – на другата.
Писарят следваше едрия византиец, който въпреки високия си ръст, стъпваше леко и безшумно. Василий спря, даде знак с ръка на Климент да се приближи и му помогна да се изкатери но стената. Писарят възседна дувара, огледа се и се прехвърли от другата страна. Сърцето му започва да бие по-силно в гърдите, сетивата му се изостриха, ушите му зашумяха от прилива на адреналин. Напрегна очи, за да види къде са Корсис и Невестулката, но не можа да различи нищо. Миг по-късно Василий беше до него. С прибежки стигнаха до входа, миг по-късно към тях се присъединиха двамата помощници. Бившият крадец приклекна пред вратата, порови в ключалката и след малко тя се отвори с тихо щракване.
– Дайте ми минута, да отворя и отзад, преди да влезете – прошепна Невестулката и приведен се затича след Корсис към задната част на къщата.
Вместо да чака, Василий се плъзна бавно покрай стената и използвайки огромната си сила, се издърпа над черчевето на прозореца. След това се пусна, падна леко на земята и вдигна ръце с разперени осем пръста. Явно в тази стая имаше осем човека. Следващият прозорец предизвика повече емоции. Византиецът завъртя глава, опита се да покаже нещо, крепейки се само с едната си ръка, но се изпусна и шумно падна на земята.