– По добре да умра, отколкото да попадна в ръцете му – отговори едноокият. Нищо не може да ме уплаши в сравнение с него.
– С кой? От кого се страхуваш? – Климент седна на стола до леглото. – Ако ни помогнеш, ние можем да те пазим!
– Да ме пазите? – изсмя се просякът. – Не можете да ме опазите от Изчислителя. Той има хора навсякъде, а ръката му е дълга. Ще ме намери където и да се скрия! Аз съм лесен, но освен мен ще избие и всичките, които познавам. Така или иначе съм загубен, по-добре да мълча. Поне тях мога да избавя.
– Кой е Изчислителя? – не се предаваше писарят. – Кажи ми и няма да има от какво да се страхуваш.
– Как да ти кажа нещо, което не знам? – отговори Фидипид. – Никога не съм го виждал. Само чувах гласа му – тих и дълбок като гроб. Но така или иначе ви казах достатъчно!
– Ще запееш друга песен, като те дам на палача си – Василий грубо дръпна просяка за рамото. Той няма да те разпитва учтиво като този тук! Щом веднъж те стисне с нажежените клещи, невидимия ти Изчислител и всичките му заплахи ще ти се сторят детска песен! Ставай! И си сложи ръцете зад гърба, за да ги вържа.
Фидипид въздъхна, бавно сложи краката си на пода, след което се изправи, а главата му клюмна на гърдите. Неочаквано едноокият блъсна с рамо Василий, изтръгна се от хватката му, удари Невестулката, който изпусна факлата си, и побягна към най-близкия прозорец.
– Хванете го! – успя да извика изненадано Климент, когато нещо изсвистя във въздуха, проблесна на лунната светлина и Фидипид се свлече със стон на земята.
– Независимо дали е тъмно или не, никой не може да се измъкне от моя летящ кинжал! – Василий се полюляваше доволно на пети.
Писарят се наведе над падналия. Кинжалът се бе забил под една от плешките му, от устата на Фидипид бавно течеше гъста, тъмна кръв.
Климент обърна умиращия на една страна и прошепна:
- Кой е Изчислителя? Как се свързвахте?
- Той ще те намери! И тогава адът ще се стовари върху теб, близките ти и всички в този град! Окото на просякът просветна за миг, след което потъмня.
Фидипид беше мъртъв.
– Е, поне повече няма да е заплаха за никого – Василий побутна трупа с крак.
- Не трябваше да го убиваш! Трудно сдържащ гнева си, Климент понечи да сграбчи византиеца: – Как сега ще разберем кой е Изчислителя?
– И трябваше да го оставя да избяга? – бившият борец поклати глава. – Така или иначе нямаше да ни каже нищо повече. Само щяхме да си изгубим времето!
– Сега всички нишки са прекъснати! Как ще продължим от тук нататък?
– Това е твоя работа. Ти си по разрешаването на загадките, не аз. Все ще измислиш нещо – прозя се Василий. – А сега, ако не възразявате, отивам да си легна. Достатъчно ми се насъбра за тази вечер.
И като се поклони комично на присъстващите, Василий се оттегли с бодра крачка.
– Надут глупак! Мисли си, че всичко се решава като на арената! – писарят седна на леглото на мъртвия Фидипид и ядно удари дюшека с юмрук. – Все ще измислиш нещо! – иронично повтори той думите на византиеца. – Как да измисля, като уби единствения свидетел, който можеше да ни помогне?!
– Той е прав, господарю – Невестулката плахо сложи ръка на рамото на Климент. – Ако не го беше убил, едноокият щеше да се измъкне и кой знае какво щеше да забърка още. И със сигурност щеше да предупреди въпросния Изчислител, проклет да е! Сега той поне не знае, че сме по петите му!
- Слаба утеха! - въздъхна писарят и се изправи. – Но може би така е по-добре. Поне Дукум е отмъстен и знаем, че Изчислителя, който и да е той, стои в дъното на това, което се случва.
– Трябва да се махаме колкото се може по-бързо от това място! – намеси се с тревога в гласа Корсис. – Тук има поне седем трупа и ще изпаднем в доста неловко положение, ако стражата ни намери.
– Прав си – съгласи се Климент. – Ще си тръгнем, но не и преди да претърсим наоколо. Може би ще намерим нещо, което да ни подскаже в каква посока да продължим.
– Ами тя? – Корсис показа вързаната на пода жена. – Какво ще правим с нея?
– Ще я вземем с нас – реши писарят. – Може и да знае нещо.
– Тогава да побързаме! – Невестулката се огледа припряно наоколо. – Корсис, ти виж в другата стая, аз ще проверя тук. И по-добре загаси факлата. Няма нужда да привличаме ненужно внимание.
Помощникът на писаря кимна, пусна факлата на пода и я стъпка, след което безшумно излезе.
Все още разочарован от случилото се, Климент се надвеси на мъртвия Фидипид. Може би в джобовете на едноокия щеше да намери нещо, което да му помогне?
Оказа се разочарован. У просяка нямаше нищо, което да му помогне. В джобовете на мъртвеца имаше няколко монети, мръсна кърпа и парче връв. Нищо, което да го насочи към Изчислителя.