И сега тези двамата се бяха опълчили срещу императора. Варда ловко ги беше подмамил да му признаят и най-тайните си помисли, но колкото повече пи слушаше, толкова по-убедителна му се струваше каузата им. Самият той дълбоко в душата си знаеше, че трябва да избира кого да спаси – Михаил или империята.
И което беше най-лошо, зад Коридон стоеше цялата Източна армия, която го обожаваше и мразеше императора. Михаил бе настроил дори и някои от близките си приятели с непрекъснатото си пиянство, нежеланието си да се занимава с държавните дела и привилегиите, които раздаваше на така наречените "стълбове на империята", докато тези, на които наистина се крепеше Византия, оставаха пренебрегнати и разочаровани. И не стига това, ами градът се бе напълнил с всякакви пророци, предсказатели и гадатели, които вещаеха края на империята. А като потвърждение на думите им дойде и земетресението.
Варда неспокойно се размърда на стола си. Нима пророците говореха истината? Нима Господ беше отвърнал очи от града и императора му?
А и тези писма, които получи. Някой, представящ се с името Изчислителя, му предлагаше да му помогне, да свали Михаил от трона. Мистериозният непознат твърдеше, че има достъп навсякъде, може да осигури верността на по-голямата част от войската и дори да привлече част от близките на императора. От начало Варда не обърна внимание на писмата, но те станаха настойчиви, в тях се появи информация, която знаеха малцина, и кесарят започна да гледа на тях сериозно. Който и да беше Изчислителя, изглежда, той не си хабеше думите напразно.
Постепенно Варда започна да чака писмата с нетърпение, научи се да вярва на тайнствения непознат, да му се доверява и да следва съветите му. Досега не беше имал случай да съжалява.
Кесарят погледна отново списъците пред себе си. Трябваше да реши дали да продължи по поетия с Изчислителя път и да доведе всичко до край, или да се опита да вразуми Михаил. Макар че нямаше какво да се лъже – влиянието му върху императора бе минимално.
Варда въздъхна и поклати глава. Знаеше как ще постъпи. Знаеше го, откак се бе заел с това дело, отначало с надеждата само да стресне императора, но с времето нещата бяха станали сериозни. Особено след като се беше появил Изчислителя. И след като беше говорил с Коридон и Зоя.
21 септември, сутринта
Климент се събуди и седна в леглото. Знаеше точно какво е написал Дукум. Знаеше и какво означава и до какво може да доведе.
– Вижте – посочи той пергамента на Корсис и Невестулката. Бе извикал помощниците си в кухнята веднага щом осъзна какво означават руните и боговете на кавхана. – Ще започнем с реда с дванайсетте съда и хлябовете.
– Нищо няма да започваме – възпротиви се помощникът му. – Не и преди да сме закусили!
И без да обръща внимание на протестите на Климент и Корсис, Невестулката се зае да приготвя храната бъркани яйца с наденица и хляб, с чийто вкус се гордееше.
Скоро в кухнята започна да ухае приятно и писарят установи, че е гладен. Храната наистина бе чудесна и дори Корсис, който нямаше особени претенции какво яде, призна това.
След като закуската бе приключила, а масата почистена, тримата отново седнаха около нея и Климент започна с обясненията си.
– Редът, в който се говори за хляб. Става дума за петте кошници с хляб, с които Христос нахранил гладните и остатъците в тях. Видях ги с очите си в параклиса под колоната на Константин.
– И какво за тях?
– Във всяка от петте кошници трябва да има по дванайсет остатъка от хлябовете. Но аз ги преброих и установих, че парчетата са единайсет! Това е, което се опитвам да си спомня откак прочетох руните.
– И какво толкова? – попита Невестулката. – В кошниците има с по едно парче по-малко. Голяма работа!
– Това, че има поверие – ако някой вземе от хляба, над града ще надвисне беда. Има и легенда. Фотий ми я разказа. За това как един беден човек, мислейки, че хлябът ще му донесе щастие и късмет, взел един от късовете и градът бил застигнат от наводнения. Които спрели, когато крадецът си признал и хлябът бил върнат. И какво намираме срещу тези руни? Името на Алп Тун Бори, Бог на водата и водното царство!
– И какво трябва да значи това? – Корсис с недоумение погледна писаря, а Невестулката кимна с глава.
– Помислете малко! – развълнувано заговори Климент. – Какво ни каза умиращият, който нападна мен и Василий? Че реликвите са взети и проклятието ще връхлети града, императора и целия му род! Градът е пълен с пророци и гадатели, които вещаят същото! Това е открил Дукум!