– Вашите коне и вашите стрелци с лък са ненадмината! – обяви Варда. – Участието им на изток ще ни помогне да се справим с арабите и прогнилия им халифат!
Климент внимателно отклони предложението. Той обясни на кесаря, че конниците са основната част на българската войска и ако заминат на изток да се бият на страната на ромеите, няма кой да защитава собствените им земи.
– Постоянно сме подложени на нападения – аргументира се той. – Сърбите ни атакуват от запад, моравците само чакат сгоден случай да ни ударят, печенеги и кумани редовно минават границата, за да плячкосват.
Все пак, за да спазват добрия тон на срещата, писарят обеща малоброен отряд български конници да се включи във византийската армия като помощна войска, но Варда не изглеждаше доволен от отговора.
След това започнаха да обсъждат крепостите по границата и коя на кого да принадлежи, но отново не можаха да постигнат съгласие.
Византийците искаха повечето от укрепленията за себе си, което бе напълно неприемливо. Варда дори заговори за гръцки гарнизон във Филипополис, на което Климент се противопостави твърдо и решително. Мекият тон и заучените фрази бяха забравени, преговарящите повишиха глас, припомняха срамни случки и събития както от едната, така и от другата страна.
Накрая, за да предотврати назряващия скандал, Варда дипломатично предложи да си дадат половин час почивка.
Теодора използва паузата, за да напусне залата, слуги напълниха чашите на Климент и Варда, които станаха и бавно започнаха да се разхождат около масата. Кесарят търсеше помирителен тон, защото договорът беше важен и за него. Той заразпитва Климент за клюки от Плиска, поиска да узнае докъде е стигнал строежът на базиликата, с интерес изслуша разказа на Климент за изчезналия бокал и намирането му. Разговорът неусетно се пренесе към пратениците на Ватикана, които бяха донесли чашата, а от там и към папския нунций монсеньор Анджело Рици, който се подвизаваше в града от няколко месеца. От разказа стана ясно, че Варда и брат му Петрон познават свещеника от предишно тяхно посещение в Рим. Кесарят говореше с възхищение за двореца на нунция и красивите му градини около Тибър, където те с Петрон били чести посетители.
– Няма да си кривя душата – каза Варда. – Анджело е чудесен приятел и домакин, но сега е наш враг. Пратен е от папата да сплетничи срещу Фотий, когото ненавиждат в Рим. Откак е дошъл, се е забъркал в няколко прения с нашите свещеници, но иначе е отличен духовник. Сега, доколкото разбирам, иска да свика събор тук, в Константинопол, на който да заклейми Фотий като еретик. Това е немислимо!
– Може би бихте могли да се справите, ако имате някой силен християнски владетел във ваша подкрепа – опипа почвата Климент. Той не беше забравил желанието на Борис да има независима църква.
– Но кой? – Варда вдигна рамена. – Френските крале са католици. Немците и те. Останалите ще кажат каквото им наредят. Може би можем да използваме влиянието си в Моравия, но това съвсем не е достатъчно.
– Ами ние? – лукаво попита писарят. Ние бихме могли да ви окажем сериозна подкрепа.
Кесарят спря и сериозно изгледа събеседника си.
– Мислех, че и вие клоните към Рим – тихо каза той. – Князът ви е писал на папа Николай, той ви е пратил двама от най-добрите си свещенослужители. Дори потирът, за който ми разказа и който Борис толкова обича, е от Рим! Гръцките свещеници бяха изгонени от земите ви и заменени от латински.
– Но това може да се окаже временно – Климент се доближи до събеседника си и го подхвана под ръка. – Борис иска самостоятелна църква. И ще е с този, който му я даде!
– Изключено! – веднага отсече кесарят, но в очите му премина сянка от съмнение. – Фотий никога няма да се съгласи.
– От кога патриархът решава политиката на Византия? – попита Климент и мило се усмихна.
Кесарят се усмихна в отговор и поклати глава.
– Значи това иска князът ви... – византиецът премисляше внимателно получената информация. – Ще му е трудно да постигне това, което е замислил, но не ми се струва невъзможно. Макар че сега моментът не е от най-подходящите да се дават каквито и да било обяснения...
– Заради убийствата ли? Попита Климент.
Варда кимна.
– Заради убийствата! Всички сме много уплашени. Няма да си кривя душата – нещата не вървят никак добре и не знам кой и как ще оцелее в кризата – кесарят въздъхна. – Вчера, като стана пожара, бях в една от стаите на Влахернския дворец. Михаил ме покани на тържеството по случай сватбата си, разбира се, но минах само за малко. Такива празненства вече не са ми по вкуса. Трябваше да взема някои документи от Влахерна. Като започна пожара, в първи момент си помислих, че убиецът е дошъл за мен. Изпаднах в паника! Избягах навън през една от страничните врати и крещях като обикновен коняр! Варда уморено изтри челото си. Всички сме много изнервени и напрегнати. Включително Михаил. Ще трябва да се случи нещо съвсем неочаквано, за да може да предявиш исканията си пред императора и той да ги одобри.