Климент кимна.
– Що се отнася до плата със Светия образ, там нещата стоят по-сложно, да не кажа невъзможно. Трябва да проникнем в двореца и в църквата, което не е толкова трудно. Но след това трябва да намерим начин да слезем в подземията, да намерим криптата, където се държи ковчежето, и да го отворим.
– Имам човек, който може да се справи с всякакви ключалки.
– Не и с тези! Те са три, точно като Светата троица, и трябва да бъдат отворени едновременно!
– Ти си патриарх! – не се предаваше Климент. – Не можеш ли да измислиш нещо. Да кажеш на Михаил, че искаш да видиш парчето, защото си имал видение?
Фотий поклати глава.
- Никога няма да се съгласи! Императорът е суеверен и ще го е страх, че ще разгневи Бога с подобна постъпка. Преди няколко години бях забутал някъде моя ключ. Знаеш как става – прибираш го някъде и забравяш къде е. Само като чу, Михаил изпадна в ярост. Добре че ключът се намери бързо след това. Така че е изключено да се съгласи да пипаме реликвата. Още повече след това, което се случи на Хиподрума, и нещата, които се приказват по пазарите. Ще трябва да измислим нещо друго – патриархът сведе глава. – Единственият ни шанс е Варда. Само той има пряк достъп до покоите на императора и може би знае къде Михаил държи ключовете.
– Искаш да предложим на кесаря да ги открадне?
– Още нищо не искам, сине мой – свещеникът се наклони към Климент. – Нека не прибързваме. Първо провери дали златната топка е на мястото си. След това виж дали не си сбъркал при броенето на парчетата хляб под колоната на Константин. Едва след това ще мислим какво да правим с лика Христов. Но побързай. Усещам, че нямаме много време.
– Ще побързам – успокои го писарят. – Но ще ми трябват хора, стълби и някакъв документ, по силата на който да мога да се кача на вратата. Тамошната стража едва ли ще бъде очарована чужденец да се катери по портите на Константинопол.
11
21 септември, вечерта
Климент се прибра в къщата на форума на Бика по мръкнало. Месарите бяха затворили сергиите си, тълпите се бяха разотишли и само локвите черна засъхнала кръв и бръмчащите над тях мухи подсказваха за оживената търговия, кипяла тук съвсем доскоро.
Писарят влезе в кухнята, взе си хляб, сирене, маслини и сушено месо и се запъти към стаята си. Корсис и Невестулката ги нямаше. Сигурно се бяха отказали да го чакат и бяха излезли да разглеждат града.
Така беше още по-добре. Щеше да има време да събере мислите си и да поработи на спокойствие.
Климент затвори капаците на прозорците, запали няколко свещи, подостри едно от перата си, разбърка позасъхналото мастило и прилежно изглади с длан парче стар пергамент.
Трябваше да запише и помисли над това, което знаеше. Както и да реши как ще действа от тук нататък. Василий беше съвсем прав. Това беше Константинопол и наистина не можеше да има вяра на никого. Дори на бившия борец, който му беше помогнал на няколко пъти.
Посещенията в домовете на Евматий и Мануил бяха изяснили някои подробности от живота им, но това не му помагаше особено.
Вестарият беше лъгал жена си с прислужницата и кой знае още с кои други, съпругата му беше залитнала по Филон. И тя като брат си се прехласваше по дребния кочияш, но дали страстта ѝ беше толкова силна, че да реши да убие мъжа си? Едва ли. Още повече че след смъртта му по-голямата част от парите на Евмарий щяха да отидат при Коридон. Дали пък магистърът нямаше пръст в смъртта на вестария? На него му трябваха пари, за да плати на войниците си и да покрие разходите си по походите на изток. Дали затова бе взимал заеми?
Ами Мануил?
Кой е бил закачуленият посетител, който го е навестил вечерта, преди логотетът да бъде убит? За да строшат врата на лихваря, е трябвало да минат зад него. Което само потвърждаваше тезата, че който и да беше престъпникът, беше добре познат на жертвите си и те му имаха доверие. Същото се отнасяше и до Ингерн. Той се бе оставил да го отведат встрани от пътя, в пущинака, без да подозира каквото и да било.
Лъв и Роман също не изглеждаха съвсем чисти. Двамата може и да минаваха за приятели, но имаха основание да се мразят един друг. Дали Лъв обвиняваше Варда и брат му за смъртта на родителите си? Дали омразата не го бе тласнала да избива тези, които му бяха близки?
Роман също имаше основание да убие вестария, логотета и варягът. Дали двамата с Лъв не действаха заедно?
Климент въздъхна и потопи перото в мастилото.
Ами Василий? Той със сигурност е дължал пари на Мануил и не е харесвал Евматий. Варягът пък беше помрачил славата .му на непобедим воин. Но беше ли това достатъчно, за да ги убие? И как се съчетаваше със заговора срещу Михаил?