Не трябваше да забравя и Варда. Той сигурно страдаше по времето, когато е ръководил империята, а сега трябва да се подчинява на впиянчения си племенник. Вярно, беше близък роднина на Михаил, но това не значеше, че не ламти за още слава и власт. Варда чудесно се вписваше в образа на убиеца – образован и смел, за да замисли подобен заговор, и достатъчно близо до императора, за да може да извърши убийствата. Не беше ли кесарят единственият обут с ботуши по време на състезанията на Хиподрума? Не беше ли намерил Климент отпечатък от ботуш близо до мястото, където беше убит Ингерн? Това, разбира се, не доказваше нищо категорично, но даваше сериозна храна за размисъл.
И накрая беше папският легат Анджело Рици, който би дал мило и драго да разстрои работата на империята. Наистина, той не познаваше достатъчно добре града и хората около Михаил, но пък кой би заподозрял един свещеник?
Трябваше да помисли и за името, което си беше избрал убиецът. Изчислителя говореше доста за самия него. Имаше си работа с човек, който пресмяташе всеки риск и изчисляваше всичко до най-малката подробност. Докъде ли беше стигнал в сметките си?
Перото дращеше по мекия пергамент, изреченията се редяха едно след друго, но нещата не ставаха по-ясни.
Всичко се въртеше около Михаил и готвения срещу него преврат. Този, който стоеше отзад, наистина бе предвидил всичко и действаше по ясен, предварително съставен план. За това говореха изчезналите реликви, както и лъжепророците, които обикаляха града, сеейки смут.
Къде щеше да е следващият удар на Изчислителя? Поне в това отношение имаше малък напредък. Главоблъсканицата, съчинена от Дукум, му даваше възможност да предвиди какво замисля заговорникът. Съвсем скоро градът щеше да бъде сполетян от ново бедствие. Пожар или наводнение. След което щеше да се разбере за изчезналите реликви и градът да бъде обхванат от паника.
Можеше ли да предвиди къде ще удари убиецът? Трябваше да предупреди останалите "стълбове" да внимават къде ходят и с кого се срещат. Макар че те и сами знаеха това.
Какво още?
Всички от близките на императора имаха причини да се мразят един друг и да търсят отмъщение за отминали дела. Но така беше в двора на всеки владетел и едва ли щеше да го доведе до някъде. Климент си спомни за комита Еспор и безцеремонното му издигане в Плиска, както и омразата, която то водеше със себе си. Значеше ли, че той иска да седне на мястото на Борис?
Писарят уморено прекара ръка през челото си. Трябваше ясно да запише въпросите, чиито отговори търси, вместо все повече и повече да се оплита в това кълбо от омраза, страх и предателства.
Той взе нов пергамент, придърпа свещта по-близо и започна от начало.
1. Защо Изчислителя беше убил Дукум?
2. Кой и защо беше убил лекаря Гайнас?
3. Защо жертвите на Изчислителя са го оставили да ги изненада и не са се съпротивлявали?
4. Кой беше откраднал реликвите?
5. Кога щеше да удари отново престъпникът?
6. Кой беше Изчислителя?
Писарят загледа написаните въпроси и почувства, че му става по-добре. Намираше се на територия, която познаваше и където знаеше какво да прави. А и някои от отговорите вече бяха ясни. Убитите не се бяха съпротивлявали, защото познаваха убиеца си. Което значеше, че той е от близките на Михаил. Реликвите бяха откраднати, за да се всее паника и над града да се струпат катаклизми и бедствия.
За начало не беше зле. Но оставаше да намери отговорите и на останалите въпроси.
Климент се нахрани, занесе чиниите в кухнята и си наля чаша студена бира от завитата с кърпа кана. Корсис и Невестулката още не се бяха върнали, но той не се притесняваше за тях.
Писарят се върна в стаята си, подкъси фитилите на свещите, за да не димят, и се зае отново с опитите си да сложи известен порядък в мислите му.
Трябваше да намери някаква закономерност, нещо в престъпленията, което да го насочи по вярната следа.
Защо Изчислителя се бе опитал да го убие? За Дукум вече беше ясно. Кавханът беше разбрал за плановете на убиеца и е трябвало да умре, за да не проговори. Но какво целеше със смъртта на Климент. И как едноокият беше разбрал кога ще пристигне в Константинопол?
Това отново го водеше към обкръжението на Михаил. Някой от тези, които минава за негови най-верни приятели и поддръжници, го беше предал и заговорничеше против него. Само някои от тях би могъл да знае за писмото на Борис, в което се съобщаваше, че праща писаря на мястото на Дукум.
Ами преговорите? Защо князът искаше мир, а нахлуваше и опожаряваше селата по границата? Нещо тук не се връзваше!