Пергаментът свърши, пламъците на свещите припукваха, бирата беше изпита. Климент внезапно се почувства уморен, главата го болеше. Той легна на леглото, зави се с плаща си и моментално заспа.
Малко по-късно Корсис и Невестулката се върнаха от разходката си из града. Двамата бяха уморени и доволни. Бившият джебчия не спираше да коментира църквите, манастирите и дворците, които беше видял, както и богато облечените търговци и видни граждани.
– Казвам ти, направо ме сърбят пръстите! Тук златото наистина все едно се въргаля по земята. Защо ли ми трябваше да обещавам на господаря никога да не крада! Щяхме да станем богати, да знаеш!
Корсис само поклати глава, качи се и надникна в стаята на писаря. Завари господаря си заспал на леглото, зави го внимателно и загаси догарящите свещи.
22 септември
Близо до една от сергиите, на които се продаваше месо, стана неочаквана среща. За изненада на писаря, тръгнал с помощниците си към портата Гироломне, там беше и монсеньор Анджело Рици, който с отвращение оглеждаше една накацана с мухи овнешка плешка.
– Как можеш да продаваш подобни гадости? – попита той и сбърчи острия си нос. – В Рим за подобна стока ще те хвърлят в Тибър.
– Че тогава върви си пазарувай в Рим! Кой те кара да се вреш тука? – отвърна продавачът и предизвикателно се изплю в краката на духовника.
Свещеникът пребледня, черните му очи заблестяха, но преди да се нахвърли върху месаря, забеляза Климент и помощниците му.
– Тук всички са истински престъпници! Душите им са почерни и от ада и точно там ще отидат! – троснато обяви той и дръпна Климент за ръкава. – След като съдбата така или иначе пресече пътищата ни отново, нека разменим няколко думи продължи той. – Размислих над това, за което си говорихме последния път.
Писарят не отговори. Ако имаше нещо да казва, папският легат щеше да го каже. Щом си беше направил труда за "случайната среща", значи наистина имаше нещо предвид.
– Много е горещо напоследък – оплака се Рици и избърса мършавия си зачервен враг. – И задушно. Не е като в Рим, където времето... – нунцият не довърши, а само махна с ръка. – Относно желанието на вашия княз, защо мисли, че византийците ще го удовлетворят?
– Той не мисли нищо такова – отговори Климент и отведе събеседника си в сенките, далеч от миризливите сергии на месарите. – Такава е волята му. И ще отиде при този, който я изпълни.
– Но той няма да получи патриарх от Константинопол! – нунцият едва сдържаше гнева си. – Фотий никога няма да се съгласи на подобно нещо!
– Това не е моя работа! – сухо отговори писарят. – Аз просто изпълнявам поставените ми задачи.
– Слушай тогава какво ще ти кажа – легатът спря и хвана Климент за ръката. – Знам, че разчитате на това, че императорът е кръстник на владетеля ви. Но не е толкова просто. Този град е обречен! Не виждаш ли какво става? Поличби и земетресения предричат края на Аморийската династия! Чуй какво говорят пророците по площадите. Ако Михаил падне, ще се окажете въвлечени в интриги и сплетни, от които няма да знаете как да се измъкнете! Докато Рим е сигурен и непоклатим като скала!
– Сигурно е така! – съгласи се Климент. – Но ако Михаил падне, и с Фотий ще бъде свършено. А следващият патриарх може да се окаже по-благоразположен от него.
– Съмнявам се! – Рици подръпна едната си буза. Легатът явно не беше размишлявал върху въпроса от тази гледна точка. – Едва ли някой ще се съгласи да имате самостоятелна църква?
- Е, трябва само да изчакаме и да видим това, нали?
Малко остана папският нунций да тропне с крак от ярост. Но все пак това беше монсеньор Анджело Рици и той умееше да се владее. Дори и тогава, когато положението се изплъзваше от пръстите му.
Двамата повървяха мълчаливо около минута, преди свещеникът да капитулира.
– Добре – каза накрая той. – Ще предам желанието на княза ви на папата. Той ще знае как да постъпи. Но искам да ми обещаеш, че ако се съгласи на това, което искате, ще забравите за византийската патриаршия!
Климент разпери ръце.
– Не мога да обещая такова нещо. Но съм сигурен, че ако изпълните желанието на княз Борис, той ще постъпи точно както искате. Едва ли щеше да пише на светия отец в Рим, ако намеренията му не бяха сериозни.
Лицето на свещеника засия за миг, в очите му проблесна искра на задоволство.
– Има и друго – каза много по-свойски той и намигна на писаря. Сега, след като бяха уредили спорния въпрос, папският легат мислеше, че може да се държи по-свободно. – Някои неща, които се шушукат тук-там и които ще ви помогнат още повече да оцените стабилността на Рим. Чул си за убийствата, нали?