Климент трепна, но прикри реакцията си в енергично кимане с глава.
– Говори се – нунцият се приближи още по-близо до писаря и го стисна за лакътя, – че убиецът е някой от обкръжението на Михаил! Някой от най-близките приятели на императора се е прицелил в трона му! Чакай! Чакай! Той махна с ръка, за да спре думите на Климент. – Това, което не знаеш, е, че Михаил не е течно такъв, за какъвто се представя! – Рици примижа от доволство при вида на учудената физиономия на писаря. – Да, той само се прави на глупав пияница. Много му е удобно да прикрива решенията си зад виното и после да се извинява с него, ако се наложи. Но истината е, че не прави нищо, преди да го е обмислил добре и преди да го е обсъдил с онзи така наречен патриарх – легатът изговори името с отвращение Фотий!
– Какво се опитваш да ми кажеш? – Климент започваше да разбира накъде бие римлянинът, но искаше да го чуе от собствената му уста.
– Това, което искам да ти кажа – Рици спря и се скри още по-дълбоко в сенките, е, че Михаил знае, че срещу него се готви заговор. Нищо чудно да подозира и кой точно седи зад всичко това. И е напълно възможно той да е този, който избива собствените си приятели!
– Сферата я няма! – подпрян на грубата дървена стълба, Невестулката бършеше челото си, докато шепнеше в ухото на господаря си.
Правеха се на работници, изпратени да почистят портата. Съпроводени от двама войници, който Фотий им беше зачислил и разполагащи със заповед, подписана лично от патриарха, Климент, Невестулката и Корсис не срещаха никакви затрудненията от гарнизона, охраняващ вратата. Стражите бяха доволни, че някой се е сетил за тях и портата им и помогнаха при изправянето на високите стълби.
Единственият проблем беше, че наистина трябваше да почистят съоръжението, а командирът на гарнизона Агатон държеше лично да провери какво са свършили. Той явно не знаеше за магическото кълбо, защото не беше забелязал изчезването му.
– Хубаво е като видиш какъв ред цари в империята – изду бузи Агатон и сложи ръце на кръста си. – Когато преди около месец инспекторът по безопасността дойде на проверка, не вярвах, че ще се случи нещо повече. Но ето, въпреки че беше едноок – засмя се на собствената си шега офицерът, – е забелязал, че портата има нужда от почистване!
Климент също се качи на нея и докато с парцал в ръка бършеше бюстовете, а Невестулката и Корсис метяха боклуците и стържеха пилешките курешки, огледа мястото, където бе стояла сферата на Бизант. Нямаше никакво съмнение, че реликвата е била отнесена наскоро. Върху малкия триножник, на който бе стояла, все още нямаше натрупана мръсотия, както върху всичко наоколо.
Писарят приклекна и бавно прокара пръст по ръбовете на триножника. Ясно напипа вдлъбнатините, които кълбото бе оставило върху позеленялата мед, но не откри следи от нищо, което да го е придържало закрепено за нея. Който и да бе отнесъл реликвата, просто се бе качил върху портата и я беше взел. Климент и за миг не се усъмни, че това е така нареченият инспектор по безопасността. Който всъщност е бил мъртвият вече едноок просяк Фидипид.
Сферата беше открадната и нямаше съмнение кой и как е извършил това. Дали едноокият я беше предал на Изчислителя? Или реликвите бяха останали скрити някъде в къщата на просяците? Може би наистина трябваше да проверят, както предложи Невестулката.
Няколко часа по-късно, уморени и изцапани, но съпроводени от благодарствените възгласи на войниците, тримата българи най-после си тръгнаха.
Изоставиха стълбите и парцалите си в една от страничните улички и се отправиха към форума на Константин. Около малкия параклис в подножието на колоната отново имаше богомолци, които оживено говореха и надничаха през решетките. Климент и помощниците му се смесиха с тълпата, приближиха до малките прозорчета и се вторачиха в петте кошници с хляб. Корсис започна да брои на пръсти, но писарят го тупна през ръцете. Само това оставаше. Заради тях някой да разбере, че част от парчетата липсват.
Нямаше грешка. В петте кошници имаше само по единайсет сиви къса. Някой бе посегнал и на тези реликви.
– Господарю! – прошепна Невестулката. – Огледах катинарите на вратата. Изглеждат непокътнати, около ключалките няма драскотини. Който и да е откраднал хляба, е имал ключ от параклиса.
Климент сложи пръст на устните си и последван от двамата си помощници, забърза обратно към "Света София". Трябваше да каже на Фотий какво е открил.
Патриархът го нямаше в църквата. Сприхав йеродякон обясни на чужденците, че негово светейшество е излязъл по важни дела, но не го е упълномощил да дава повече сведения. След което безцеремонно им обърна гръб и си отиде.