Днес беше облечена с копринена блуза с цвета на зряла праскова, опънати сиви дънки и къс жакет на сложни геометрични фигури. Един и осемдесет върху кадифените си велурени обувки с висок ток. Руса коса, изваяни черти и яркозелени очи. Страхотна опаковка, която излъчваше сила, интелигентност и сексапил.
— Слуша ли радио тази сутрин? — попита Виктория.
Стив и наля кафе „Кубано“, гъсто като меласа.
— Естествено. Спортните новини на Мендик Бясното куче.
— Шоуто на доктор Бил.
— Тоя хахо? Защо да го слушам?
— Говореше за теб, съдружнико.
— Не вярвай на нито една дума, която казва.
— Защо не си ми казвал, че си му бил адвокат?
Стив спокойно размаза сиренето върху покритото с маково семе хлебче.
— Беше много отдавна. — Искаше да избегне всякакви въпроси относно доктор Уилям Кригър. Нашумял психиатър. Минизнаменитост. И сега бивш затворник. — Какво каза?
— Нарече те Стив Соломон Мошеника.
— Ще го съдя за клевета.
— Каза, че не можеш да спечелиш дело за пресичане дори и при зелен светофар.
— И за морални щети.
— Твърдеше, че си завършил някакъв безименен правен факултет с клизма.
— Юридическият факултет на Кий Уест е прочут, просто няма акредитация.
— Каза, че си опорочил процеса му и че би те съдил за престъпна некадърност, но нямал вяра на съдебната система. После взе да се пеняви за О. Джей Симспън, Робърт Блейк и Майкъл Джексън.
— Видях О. Джей в Дейдленд онзи ден — намеси се Боби, без да спира да дъвче. — Адски е надебелял.
— Наистина ли си оплескал делото на доктор Бил? — попита Виктория.
— Свърших страхотна работа. Съдебните заседатели можеха да го осъдят за предумишлено убийство, но му се размина с убийство по непредпазливост.
— Тогава защо толкова се пеняви?
— О, знаеш ги какви са клиентите.
— Знам, че моите обикновено са доволни. Какво се е случило между теб и доктор Бил?
Ако й кажеше, знаеше го много добре, Виктория щеше да пусне тежката артилерия. „Какво си направил? Това е неетично! Незаконно! Неморално!“
— Нищо не се е случило. Беше в затвора и сега обвинява мен.
— Аха! — Отпи от кубинското кафе. — Боби, знаеш ли кога разбирам, че вуйчо ти лъже?
— Когато говори — отвърна момчето.
— Когато говори съвсем тихо и се прави на много искрен.
— Истината ти казвам — отвърна Стив. — Представа нямам защо ми е сърдит тоя тип.
Технически погледнато беше вярно. Стив знаеше точно какво беше сгафил с делото на доктор Кригър. Но не знаеше какво знае Кригър. При обжалването не се беше позовал на лоша защита. Не го беше съдил за некомпетентност, нито беше подал иск за отнемане на адвокатските му права. Вместо това лежа шест години, работи в психиатричната клиника на затвора и беше освободен предсрочно.
Преди да бъде обвинен в убийство, Уилям Кригър практикуваше клинична психология в Корал Гейбълс и беше станал известен с книгата си от серията „Помогни си сам“: „Крайно време е“. Проповядваше опростенческа философия за аза над всичко и след една надута реклама по „Добро утро, Америка“ стартира собствено телевизионно шоу, в което мешаше самодоволни слушатели със съвети за междуличностни отношения. Жените го обожаваха и рейтингът му гонеше рейтинга на Опра.
— Гледала ли си го някога по телевизията? — попита Стив.
— Следях шоуто му, докато бях в колежа. Съветите, които даваше на жените, ми харесваха: „Зарежи го тоя кретен! Изритай го незабавно от живота си!“
— Обръщала ли си внимание на очите му?
— Очи на убиец ли? — Боби тайничко си сръбна една глътка кафе. Една глътчица му трябваше, за да се превърне във въртящ се дервиш. — Като Ханибал Лектър. Или Фреди Крюгър. Или Норман Бейтс. Убийци, убийци, убийци!
— Те са измислени герои, не са истински убийци — поправи го Стив. — И ми остави кафето.
Момчето го погледна предизвикателно, хвана чашата и удари още една глътка.
— Тед Бънди. Тед Кажински. Джон Уейн Гейси. Тези достатъчно истински ли са, а, вуйчо Стив?
— Кротко, хлапе.
— Дейвид Берковиц. Денис Рейдър. Господин Калахан…
— Кой е господин Калахан? — попита Виктория.
— Учителят ми по физическо — отвърна Боби. — Голям гадняр.
С навлизането в пубертета Боби беше започнал да проявява непокорство. На Стив му се искаше племенникът му да си остане хлапе цял живот. Бейзбол, колелета, на палатка в Глейдс. Но момчето се беше превърнало в димящ чайник, пълен с тестостерон. Вече се интересуваше от момичета, опасен терен дори и за вещите в занаята. За проблемно дете като Боби това беше още по-опасно.
— Последно предупреждение, сериозно ти говоря. — Стив вля малко разтопено желязо в гласа си. — Стига толкова кафе, стига толкова убийци или ще си стоиш наказан вкъщи.