Удари заваляха по гърдите, раменете, ръцете му. Ръката й се отплесна и го удари в слепоочието. Стив дори не се опитваше да се предпази. Вече изпитваше такава болка, че дори не усещаше ударите на дребната жена. Лицето й беше мокро от сълзи, около юмрука й беше увит малък розов сутиен.
37
От блатата към морето
Ченгето изглеждаше познато.
Дребен афро. На значката му пишеше: „Тиле“. Скептичен поглед.
„Да, момчето, което ме арестува в радиостанцията. Втория път“.
Нямаха късмет. Стояха на алеята пред Стив малко след седем сутринта. Джанис се беше разплула на канапето. Боби спеше в стаята си, Виктория седеше до него. Мирон и Ева си бяха отишли вкъщи и даваха показания пред партньора на Тиле — Родригес.
— Доктор Кригър е отишъл с кану по Сууани — каза Тиле.
— С ка-ну по Су-уа-ни? — Стив използваше най-подигравателния си тон и нарочно накъсваше думите. — Най-тъпото алиби, което съм чувал, а клиентите ми използват хиляди.
Тиле сниши гласа си и каза със сериозната интонация на ченге:
— Твърдите, че доктор Бил е отвлякъл момичето и е пъхнал доказателството, за да уличи племенника ви, но нямате никакво доказателство. Слушал съм шоуто на доктор Бил…
„О, супер! Фен!“
— … и мисля, че има право за някои неща. Колкото до момичето, сигурно спи в нечий заден двор и всеки момент ще се появи по улицата с колелото си.
Ченгетата обикновено приемат най-лошото, защото виждат най-лошото. Но това момче беше оптимист, реши Стив.
— Свързахте ли се с мобилния на Кригър?
— Не можахме. Той е нагоре по реката след Хачбенд, а там няма обхват.
„Нагоре по реката, след Хачбенд? Боже, а аз съм в Мейбъри с някакъв комедиен полицай!“
— Какво, прави там? — попита Стив.
— Лови костури, както разбрахме.
— Чакайте да отгатна. Жената, която живее в къщата на Кригър, ви е пробутала цялата тази история.
Тиле си погледна бележника.
— Мари Аманда Лем. Точно така.
— Кригър й е промил мозъка. Ще каже това, което той иска.
— Излъгала ли е, като ми каза, че двамата с племенника ви сте негови пациенти?
— Не сме точно пациенти.
Ченгето отбеляза нещо в бележника си.
— Значи нямате съдебна заповед да посещавате доктор Кригър?
— Е, технически е така, но…
— За сексуално провинение.
— Не!
Ченгето се почеса с химикалката по малките плитчици.
— Извадих доклада, Соломон. Момчето е воайор. И госпожица Лем твърди, че веднъж излязла от душа и ви заварила да се криете в банята й.
— В спалнята — поправи го Стив, започваше да издребнява по адвокатски. — Бях се скрил в спалнята й. Но това няма нищо общо със съдебната заповед да ходя при Кригър.
— Точно така. Тя е заради склонността ви към насилие.
— Виж, Тиле, Мария я няма. Часовникът тиктака. Докато решите да си размърдате задниците, може и да е мъртва.
— Надявам се да не е. Заради вас. Защото племенникът ви е видял момичето последен. Според собствените му признания в пияно състояние се е опитал да я насили въпреки съпротивата й и нейният сутиен е намерен сред вещите му. Според мен единственото доказателство сочи право към него.
Спряха пред дома на Кригър. Виктория слезе първа. Сутринта беше мрачна и ветровита и миришеше на дъжд. Бяха оставили Боби с Джанис, но Сеси щеше да дойде да ги пази.
По пътя Виктория беше попитала Стив дали има план за действие.
— Аманда ще ни каже къде е Кригър — категорично заяви той.
— И да издаде любовника си?
— В нея има искрица на нещо добро. Трябва да разчитаме на това.
Виктория не беше толкова сигурна.
— И как ще го направим?
— Доброто ченге и лошото ченге.
— Аз ще съм доброто ченге, така ли?
— Което означава, че си първа. Ако не излезе нищо, поемам аз.
Виктория бе скептично настроена, но си замълча. Нямаше нужда да подрива увереността на Стив.
Аманда отвори вратата. Стив за първи път я виждаше с дрехи тук. Цял комплект, ако трябваше да е точен: червен потник и впити бели шорти. Без сутиен и явно и без гащи, ако се съдеше по прозиращата татуировка. Без грим. Косата на опашки. Двайсетгодишна се правеше на четиринайсетгодишна.
Усмихна се и каза:
— Леле, още гости! Здравейте, госпожице Лорд. Направихте ли си вече коламаска на триъгълника?
Виктория хвърли кръвнишки поглед на Стив, който присви рамене, сякаш искаше да се извини.
— На този сладур много му хареса пистата ми за приземяване. — Аманда закачливо врътна брадичка към Стив.
— Стига глупости, Аманда — каза Стив. — Трябва да поговорим.
Тя не му обърна внимание, беше се съсредоточила върху Виктория.