— Предложих му да я огледа отблизо, но той каза, че щял да си помисли.
— Наистина необичайно — отвърна Виктория. — Сладурът рядко мисли, преди да направи нещо.
След минута бяха вътре. Безлична всекидневна с канапе и две кресла. Стара камина. Чамов под. Ниска маса с купа позавехнали плодове. Никакви лични вещи освен масления портрет на Кригър на яхтата.
— Аманда, наистина трябва да ни помогнеш — каза Виктория приятелски.
— Както казах и на ченгетата, Бил замина с яхтата.
— Не мислим така. — Пак приятелски, пак мило. — Смятаме, че Бил е отвлякъл едно дванайсетгодишно момиче. Страхуваме се от това, което може да й направи, ако не го спрем.
— Глупости — отвърна Аманда, самата тя говореше като момиченце. Взе една зелена ябълка от купата, пъхна крака под дупето си и започна да я хрупа.
Изобщо не изглеждаше разтревожена. Липсващо момиче. Любовникът й — заподозрян. А тя си седеше и си хрупаше ябълка. Възможно ли беше, зачуди се Виктория, и Аманда да е същият социопат като Кригър?
— Чичо Бил е любовник, не убиец — каза Аманда с лукава усмивка. — Знам го много добре.
— По дяволите, Аманда! — намеси се Стив, преди да му е дошло времето. — Кригър е убил Джим Бишиърс. Убил е и един капитан, Оскар Делафуенте. И майка ти.
— Сега вече знам, че лъжеш — каза Аманда. — Аз я убих тая вещица.
Каза го с известна доза задоволство, което разтревожи Виктория.
— Била си на тринайсет, Аманда. Кригър те е дрогирал, когато те е прелъстил. Паметта ти може да те лъже.
Стив поде историята и двамата започнаха да я обработват:
— Майка ти е разбрала за вас и двамата са се скарали. Кригър я е ударил с пръта и я е бутнал в джакузито. После те е убедил, че си го направила ти.
— Както вече казах, нещата са точно обратните. — Аманда се разсмя. — Аз прелъстих Бил. Пушех малко трева, нищо друго. Бил ми даде валиум, когато убих мама, защото бях превъртяла. Исках да се обадя на ченгетата и да си призная, но Бил каза, че той щял да се погрижи за всичко.
— Промил ти е мозъка, по дяволите! — извика Стив.
Аманда отхапа огромно парче от ябълката.
— Къде беше ударена мама, сладурче?
— От дясната страна на черепа.
— Чичо Бил е десняк. Ако са се сбили, нямаше ли да я удари от лявата страна?
— Пинчър изясни този момент. Майка ти явно се е извърнала да побегне, когато я е цапнал.
„Ха-ха-ха“ — то на Аманда беше пресилено, като и всичко останало у нея, помисли си Виктория.
— Не стана така — каза тя. — Аз и мама. Бяхме с лице една към друга. Нарече ме курва, каза, че щяла да ме прати в изправително училище и повече никога нямало да видя Бил. Вдигнах пръта и я ударих с всичка сила. Падна в джакузито, а аз стоях и я гледах как се дави.
Взе още една ябълка от купата и я подхвърли — с лявата ръка — на Стив. Той я хвана и двамата с Виктория се спогледаха.
— Чичо Бил скри пръта — продължи Аманда. — И измисли историята, че мама се подхлъзнала и си ударила главата. Съдебните заседатели не му повярваха. Че защо да му вярват, като си беше лъжа?
— Не ти вярвам — каза Стив.
— Аз пък ти вярвам. — Виктория стана, грабна ябълката от Стив и започна да си я подхвърля от ръка в ръка, докато говореше. — И ако съм права, ако казваш истината, дължиш живота си на Кригър. Обзалагам се, че си му била вярна през всичките години, докато е бил в затвора.
— Бях добро момиче. Обещах му, че ще го чакам, и го дочаках.
Виктория кимна.
— След онова, което е направил за теб — прикрил е убийството, което си извършила — как би могла да постъпиш по друг начин?
— Разбрахте ме, госпожице Лорд.
Виктория направи една крачка към Аманда.
— Което означава, че никога няма да го предадеш, независимо какво е направил в миналото или какво ще направи сега.
Аманда намигна на Стив.
— По-умна е от теб, сладурче.
— Знам — призна Стив. Извърна се към Виктория, изглеждаше сразен. — Значи щом Аманда е убила майка си, съм прецакал невинен човек. Нищо чудно, че ме мрази.
— Но си бил прав за всичко останало. — Като продължаваше да подмята зелената ябълка от ръка в ръка, Виктория се заразхожда пред канапето: Аманда седеше на него с кръстосани крака. — Кригър е убил Бишиърс и Делафуенте, нали, Аманда?
— Никога няма да кажа — отвърна тя с гласчето на малко момиченце.
— Знаеш ли каква е разликата между Стив и мен? — попита Виктория.
— Не знам и не ми пука.
— Стив никога не би ударил жена. Не му идва отвътре. Виж, на мен…
И преди Стив да се усети, замахна с все сила. Не странично. Юмрукът й, стиснал ябълката, се стовари с цялата си тежест.
Ябълката буквално се размаза в носа на Аманда. И размаза носа й, разбира се.