41
Соломоновият храм
Стив лежеше по гръб върху паянтов сал, който ту се издигаше, ту падаше по вълните. В далечината светкавица озари куп дебели сребърни облаци и гръм проряза водата. Стив усети как салът подскочи и се завъртя, макар че много добре знаеше, че си е в леглото у дома. Болкоуспокояващите бяха виновни.
— Господ да благослови кодеина!
Така беше казал на Боби. Само преди няколко часа. Или пък преди няколко години? Нямаше представа от колко време е на легло.
— Господ да благослови кодеина — повтори Боби. — ДОКОГА ДОВОЛЕН БЛАГО ДА СИ СПИ.
Стив се разсмя и шевът на устната го заболя.
— Всички в училище казват, че си пълна откачалка — каза Боби.
— Ако е комплимент, благодари им.
— Ти си върхът, вуйчо Стив.
И му се усмихна. Плеснаха си ръцете. Всъщност Боби свърши цялата работа — Стив не можеше да си вдигне ръката от чаршафа. Но когато видя момчето да се усмихва, се почувства така, сякаш е спечелил Нобелова награда за родителски грижи.
Намина лекарят, бивш клиент. Или пък клиент, бивш лекар? Мозъкът на Стив беше размътен. Докторът спомена нещо за фрактура на зигоматичната кост.
— Това не беше ли нещо свързано с чукането? — попита Стив.
— Това е скулата — поясни докторът.
Чак сега Стив си спомни. Беше го защитавал по две обвинения за лекарска грешка. Беше загубил и двете дела.
Имаше и някакво увреждане на синусите, така казали хирурзите. Можел да очаква от очите му изведнъж да рукват сълзи. Нямало проблем. Щяло да се оправи.
— А ако не се оправи? — попита Стив.
— Ще ме съдиш — отвърна докторът.
Реването не беше чак толкова зле, помисли си Стив. Можеше да го използва в някоя заключителна пледоария. Освен това имаше поне сто шева на подутата си устна. Плюс скъсани връзки на двете колене. Лед, противовъзпалителни и почивка.
— Не се тревожи, Стив. За нула време ще можеш да вкарваш и осемнайсетте дупки.
— Супер, докторе! Защото досега не съм вкарал нито една.
Беше му студено. И двете му колена бяха увити в лед. На нощното шкафче имаше всевъзможни флакони с хапчета, кана с вода и местния раздел на „Маями Трибюн“. Заглавието тръбеше: „Адвокат спасява отвлечено момиче“. Щеше да прочете репортажа по-късно. Смяташе, и то с основание, че историята ще е доста по-ласкава от последния път, когато бе спечелил известност в колоната на Джоун Флешман под заглавие: „Адвокат пак в затвора“.
Чу чукане. Дали беше в главата му? Чук! После прас! Все едно някой цепеше дърва.
Мирон Голдбърг и Ева Муньос-Голдбърг дойдоха да го видят. Мирон го накара да си отвори устата. Направи му комплимент за венците и го посъветва да сложи коронка на счупения зъб. Ева му даде дълбока купа крем карамел. Изсмука го през сламка. Мирон каза, че щели да оттеглят обвинението в побой и Стив им благодари. Ева го потупа по ръката и му каза, че е смел като Масимо Гомес и Хосе Марти.
Явно Мария беше разказала на родителите си как Стив спасил живота й. Как след като доктор Бил паднал зад борда, Стив слязъл да я вземе, макар че едва ходел и лицето му било цялото изподрано и подуто. Как се качил по стълбата до мостика, като влачел циментовата буца на краката си и виел от болка. Как върнал яхтата до брега и я забил в стената на бреговата охрана на Маями Бийч, и как после припаднал. Стив се радваше, че Мария е разказала на родителите си всички подробности, защото той не помнеше нищо.
— Мария казва, че си супергерой — похвали го Ева.
— Как е тя? — попита Стив.
— По-добре, отколкото бихме могли да се надяваме — отвърна Мирон.
— В момента е с Боби. Учат — добави Ева.
— Браво на тях — отвърна Стив.
— Той е чудесен младеж — позволи си да отбележи Мирон.
— Разбира се, че е чудесен младеж — побърза да добави Ева. — И е много възпитан. — А после посегна и погали Стив по бузата. И каза нещо на испански.
Стив не беше сигурен, но му се стори, че го нарече сиропирана прасковка. Мило. Изведнъж усети как по бузата му се стича сълза, после още една. Цял порой.
— Ти си чудесен човек — каза Ева и и нейните очи се напълниха със сълзи.
Стив реши да не споменава проблема със синусите.
Сеси Сантяго мина точно когато семейство Голдбърг си тръгваше. Телефоните в кантората не спирали да звънят цял ден, докладва тя, хората се обаждали да го поздравят. Нямало нови клиенти. Вероятно нямало и да има. По вестниците го изкарвали едва ли не на смъртно легло. Сеси можела да му отдели само минутка. Имала среща с надзорника си. Превод: пореден мач по борба с Арнолд Фрескин. И между другото, Арни вече бил накарал Пинчър да оттегли обвиненията. След като и двете дела за нападение и побой бяха приключили, щеше ли изобщо да има някаква работа за него, помисли си Стив.