— Защо? — попита Карнак. — Защо не се обърна към мен? Можеше да…
— Я млъквай! — извика през рамо Небамум. — Великият генерал Карнак е благоразположен да раздава милостиня…
— А сега чуй мен! — разнесе се из залата ясният глас на Хатусу. — Небамум, слуга на Карнак, ти сам призна за извършените от теб отвратителни престъпления. Делата ти са гнусни и разнасят вонлива смрад в ноздрите на боговете. Ще бъдеш изведен в Червените земи от ескадрон от полка на Ибиса. Ръцете и краката ти ще бъдат завързани и ще бъдеш заровен жив! Имаш ли да кажеш нещо? — попита тя.
— Аз не съм единственият виновник тук. Карнак и останалите погубиха детето ми. Те са в основата на моите отвратителни престъпления.
— И ще отговарят за това! — възрази бързо Сененмут.
— Така ли? — отзова се остро Небамум. — Съмнявам се. Карнак за пореден път ще припомни на фараона колко могъщи са Пантерите от Юга и колко силно е влиянието им в полка и в цялата войска…
— Достатъчно! — отговори хладно Хатусу и се изправи.
Валу и Амеротке се обърнаха бързо и легнаха ничком. Дори Небамум опря чело о пода, докато царицата фараон излизаше от залата.
По-късно същия ден, когато слънцето захождаше, сипвайки отвъд хоризонта умиращите си лъчи, ескадронът от полка на Ибиса се приготви за изпълнение на присъдата. Колесниците образуваха кръг, конете бяха обърнати към пустинята, а колесничарите стискаха хамутите им, загледани в малката групичка мъже в средата на кръга. Амеротке, генерал Карнак и главният екзекутор с двамата му помощници стояха до Небамум, който бе със завързани ръце и крака и само с една препаска около слабините. Съдията чувстваше страшна умора, краката го боляха, а и бе натъртил едното си бедро в подскачащата колесница. Горещият вятър бе стихнал. Амеротке отбягваше втренчения поглед на Небамум и се взираше в пустинята. Един лешояд с широко разперени криле се плъзгаше в небето над тях в очакване на плячка. Главният екзекутор се бе подпрял на своята церемониална брадва и наблюдаваше двамата си изпотени помощници, които копаеха дълбока яма, подготвяйки гроба. Съдията хвърли поглед към Карнак, който сякаш се бе състарил с години през няколкото часа след произнасянето на присъдата от фараона.
— Мога ли да получа малко вино? — чу се високият и твърд глас на Небамум.
— Не е позволено — изръмжа главният екзекутор иззад маската. Амеротке отиде до колесницата си и се върна с мях с вино. — Не се разрешава — повтори изпълнителят на присъдата, а двамата му помощници спряха работата си, петимни за отдих.
— Аз ще отговарям пред фараона — заяви съдията и привдигна виното до устните на Небамум.
— Има ли опиат? — пошепна осъденият. Амеротке поклати отрицателно глава. Беше му мъчно за вързания мъж. Съзнаваше, че човекът пред него е виновен за няколко брутални престъпления, но отлично разбираше, че е бил тласнат по пътя на убиеца от себичната арогантност на предишните му приятели. Небамум се усмихна едва-едва. Амеротке сипа вино в устата му. Осъденият се задави и започна да кашля. Съдията му даде още една глътка. Главният екзекутор не можеше да си намери място: обикаляше насам-натам, а гривните му от тъмен метал и злато подрънкваха и звънтяха. Небамум се отпусна на колене и се вторачи в ямата. Изпълнителите на присъдата приготвиха дъски за спускане в нея.
— Ще бъде засипан с пясък и покрит с камъни! — извика грубо главният екзекутор.
— В името на великата Маат! — прошепна Амеротке, втренчил поглед в него. — Няма ли капка милост в теб?
Главният екзекутор отстъпи назад, поклащайки неодобрително глава заради престъпените правила на обичайната практика. Карнак не отместваше поглед от Амеротке: голяма молба бе изписана в очите му. Съдията кимна, давайки знак, че е съгласен: в противен случай смъртта на Небамум щеше да бъде страховита в истинския смисъл на думата. Известни бяха случаи, когато наказаният оставаше жив дори дни. Понякога диви животни, най-често полудели от глад глутници хиени, откриваха мястото, където лежеше жертвата, и я отриваха…
Карнак отиде при Небамум, клекна до него и насила обърна лицето му към себе си.
— Много съжалявам…
Небамум дръпна назад глава и се изплю в лицето му. Генералът реагира веднага. Още преди Амеротке или екзекуторът да се намесят, той измъкна изпод робата си кинжал и мигом заби острието му дълбоко в сърцето на слугата си. Небамум се закашля задавено, но с нищо не се противопостави. Карнак не отмести поглед от очите му, когато заби кинжала до дръжката. Главният екзекутор направи опит да се намеси, но Амеротке го спря с властен жест. Небамум отвори уста и започна да се дави в собствената си кръв. Съдията бе сигурен, че видя слаба усмивка в очите му, когато направи опит да изрече „Благодаря ви“. Карнак го пусна. Небамум се повали по лице, тялото му потръпна няколко пъти и замря.