Валу и Меретел последваха съдията в скромните му лични помещения, а веднага след тях довтаса джуджето Шуфой, което нескрито изразяваше неприязънта си към главния обвинител, осмелил се да додява на господаря му, при това в личния му свещен кът. Миг по-късно в параклисчето пристъпи и мургавият Пренхое, следван по петите от началника на храмовата полиция Асурал, който остана облегнат на вратата със скръстени ръце. Издокаран с бронзовите си набедреници, кожената бойна пола, походните ботуши и ризницата, той изглеждаше като превъплъщение на Монту — бога на войната.
— Принуден съм да протестирам — подхвана Валу. — Нешрата трябваше да бъде задържана. Проявихте пристрастие…
Амеротке взе вече влажната ленена кърпа със слаб аромат на благовоние, за да попие потта по врата си.
— Не съм бил пристрастен ни най-малко — изрече той с леко прикрита насмешка. — Установи се, че казусът съвсем не е от простите. Приемам, че Ипумер и Нешрата вероятно са били любовници. Съгласих се с тезата, че той й е омръзнал, а тя наистина е купувала отрова от ловец на скорпиони. И като последно приех, че Ипумер е ходил до Къщата на Златната газела през нощта на отравянето му. Но ние, уважаеми Валу, ще трябва да докажете, че тя е дала отрова на Ипумер. Не знам нищо за този писар, но ще разпитам отново свидетелите при възобновяване на процеса. Вижте — продължи да излага доводите си Амеротке, — Ипумер е бил при Ламна, после се е срещнал с приятеля си, който е видял, че носи храна, освен това е посетил и Фелима. Всеки от тримата е можел да го отрови. Не знам кога си е тръгнал от Фелима, така че ще трябва да го разбера от нея. Ипумер може да е ходил и другаде. И още нещо, напълно възможно е някой да е излъгал — посочи Амеротке към статуята на Маат, — а аз съм този, който трябва да отсее зърното от плявата, така че правдата да възтържествува. Колкото до задържането на обвиняемата — Амеротке посочи към Меретел, — тя е лишена от правото да напуска къщата на баща си без мое писмено разрешение. Ако се осмели да го стори, ще бъде задържана в Дома на смъртта.
Валу кимна и се изправи. Поклони се към Амеротке и излезе, последван от Меретел. Асурал затвори вратата след тях.
— Смятате ли, че тя е убийца? — попита Шуфой. После се приближи плътно до господаря си. Амеротке целуна показалеца си и го притисна към челото му. Носът на личния му слуга бе отрязан преди години като наказание за престъпление, което Шуфой не бе извършил. И всеки път, когато Шуфой обръщаше към него лицето си, Амеротке долавяше в себе си прилив на състрадание. Понякога повтаряше пред съпругата си Норфрет, че мъничкият мъж има голяма душа и добро сърце. Шуфой определено обичаше живота. И сега ясните му очи грееха от възбуда. — Господарю, тя е много хубава. О, само като си помисля, че тези гърди и бедра могат да бъдат заровени в горещите пясъци…
— Приличаш на разгонен пръч! — озъби му се Асурал.
— Да, надарен съм като пръч! — възкликна Шуфой.
— А и миришеш като него — добави Пренхое.
Амеротке протегна ръка и опъна кичура сива коса, провиснал до раменете на Шуфой:
— Защо не се подстрижеш? Нали твърдиш, че си мой вестител, поне се обличай, както подобава! — Шуфой му се ухили, показвайки белите си зъби. — Защо трябва да се представяш за бедняк? — попита го Амеротке.
— Защото хората стават по-милостиви, особено дамите. Е, господарю, смятате ли, че тя е виновна?
— Сега, когато тук са само приятели и роднини — направи кратка пауза съдията, — ще кажа, че в мен не остава съмнение, дали Ипумер е бил отровен в онази нощ. Пък и наистина е можел да го направи и сам… — стана и обу сандалите си, след което взе горната си роба и се наметна. — Асурал, разпореди се да почистят и да подредят Залата на двете истини. Пренхое, протоколите от последното заседание да бъдат отнесени у дома. Шуфой, ти идваш с мен.
Амеротке тръгна веднага, за да не му задават повече въпроси. Излезе бързо през вратата и тръгна по коридора към страничния вход. В храма се извършваха необходимите приготовления за предстоящите приношения. Облечените в бяло жреци с обръснати глави и почернени с туш очи се движеха насам-натам посред плътни кълба тамянов дим за пречистване на въздуха. Прозвънваха цимбали. Отзад следваха храмовите прислужници с тежки черни перуки, плисирани роби от фин ленен плат и сребърни сандали на нозете си. Те стискаха в ръце систри — метални халки, които при разклащане издаваха необичаен, причудлив звънтеж. Амеротке и Шуфой се приютиха в сянката на страничния портал, докато храмовите прислужници преминаха вкупом край тях в посока към колонната зала.