Стигнаха до една врата в дъното на сумрачен коридор. Храмовият страж я отвори и махна с ръка да влязат. Заспускаха се по стъпала. Амеротке имаше усещането, че слизат в Подземния свят, в света на Тот. Насмолените факли показваха бога на мрака, около който Гълтачите на души се носеха в танца на мъртвите. Въздухът тежеше от миризмата на самородна сода, сол и други разтвори, които ползваха балсаматорите.
Стълбите свършиха: Амеротке и Шуфой се озоваха в някаква подземна кухина — празно пространство с дървен таван. Съдията присви очи, за да може да различи нещо в плътния мрак. Забеляза стражи с овнешки маски; на слабините си те имаха защитни поли от черна кожа, а в ръцете си държаха щитове и копия. Нечия фигура пристъпи напред от виещите се кълбета пара. Беше офицер с черен кожен пояс, осеян с бронзови токи; носеше шлем с формата на овнешка глава. С рязък гърлен глас той попита Амеротке защо е дошъл, но отстъпи веднага, когато Шуфой обяви с вик кой е господарят му. Офицерът махна с ръка да продължат. Амеротке крачеше бавно: усещаше, че стъпва на мокро. В дъното на кухината се появи огромна статуя на бога Анубис с глава на чакал, а в тъмнината се откроиха няколко каменни плочи, върху всяка от които имаше труп, покрит с ленен чаршаф. В средата на помещението вреше грамаден казан над дебел слой пепел и разжарени въглени; около него се виждаха дървени поставки за кани и делви с мазила и клей.
— Мога ли да услужа с нещо!
Една фигура се появи сякаш от нищото. Лицето бе скрито зад маска на овен.
— С това ли се плашат посетителите? — попита Амеротке.
Мъжът свали маската. Лицето му бе слабо, което му придаваше младежки вид; имаше хлътнали очи и високи скули. Обърна маската и я поднесе към Амеротке. Съдията я взе и помириса прикрепената отвътре малка топчица против зараза.
— Казвам се Чула — обяви мъжът — и съм жрец на Сет.
— Познат си и като пазителя на мъртвите — додаде Амеротке.
— Длъжността ми наистина навява тъжни мисли — отбеляза Чула. Амеротке се огледа и направо го побиха тръпки. Очите му бяха вече привикнали към мрака, така че можа да различи по стените сцени от Книгата на мъртвите, показващи Амдуат — Подземния свят, където душата на всеки човек отговаря за стореното от нейния земен приносител приживе. — Позна ли богинята си? — Чула посочи към сцената, на която беше изобразено как Маат претегля душата на починалия с перото на истината.
— Представена е доста впечатляващо! — кимна съдията и добави: — Но това място винаги ме плаши! — почувства раздвижване зад себе си и се обърна: — Господарю Сененмут!
Везирът се появи иззад кълбящите се изпарения. Беше облечен в съвсем обикновена бяла ленена дреха. Сигурно бе тук от известно време, защото лицето му с остри и изразителни черти бе оросено от пот. Бе свалил пръстените и гривните си и ги бе поставил в малка торбичка, окачена на кръста му. Амеротке се поклони, когато Сененмут го потупа леко по рамото.
— Очаквах те по-рано, но явно делото на Нешрата се е проточило. Цяла Тива следи хода му. Ела! Искам да ти покажа нещо…
Чула ги последва, когато тръгнаха през кухинообразната зала на смъртта. Шуфой размърда мозъка си, за да си спомни, че тук бе мястото, където докарваха труповете на починали, за които се предполагаше, че са жертви на убийство. Върху всяка маса имаше труп я с прерязало гърло, я със смазано на пихтия лице. Край тях се суетяха лекари, балсаматори, писари и жреци от храма. По едно време на Шуфой му призля от гледката и се наложи да извика господаря си, който се върна с широка крачка и го хвана за ръката.
Чула и Сененмут ги чакаха при три каменни плочи в същинската част на моргата. Върху всяка от тях имаше труп, покрит с чаршаф. Сененмут щракна с пръсти. Чула дръпна чаршафа от най-близкия труп. Амеротке притисна инстинктивно устата си с ръка.
— Това е Ипумер — обяви пазителят на мъртвите. Тялото на писаря бе започнало да се разлага въпреки намесата на балсаматорите и лекарите: причина бе не само отминалото време, но и страшната отрова, която бе погълнал. — Отровата продължава да действа върху жизненоважните органи дори след настъпването на смъртта! — обясни Чула. — Прекъсването на циркулацията на кръвта само подсилва ефекта.