Амеротке стана:
— Какви са опасенията й?
— Според нея това убийство е само началото — отсече Сененмут. — Смята, че пръстът на смъртта ще се насочи и към други герои на Египет.
Трета глава
Залата на лотосовия цвят в Дома на милион години беше неимоверно красива. Таванът, подът и стените й от чист бял мрамор бяха декорирани с превъзходни мотиви в златисто, изобразяващи разцъфнали лотоси. Големите прозорци гледаха към царските градини с дървета и храсти от всички краища на империята. Цялата зала ухаеше на всевъзможни екзотични аромати. В далечния край в блещукащите води на декоративно езерце се мяркаха сребърните перки на едри шарани. Мотивът на лотосовия цвят липсваше само на една от стените, защото Хатусу се бе погрижила да наеме изкусни художници, които го бяха заменили с удивително живописна сцена от голямата й победа над митанийците.
Амеротке се усмихна, когато погледът му се спря на епичната картина. Йероглифите под нея гласяха:
ХАТУСУ, ОБИЧАНА ОТ РА, ПОРАЗЯВА ВРАГОВЕТЕ С МОЩНАТА СИ РЪКА.
Самата Хатусу бе представена с шлем и ризница, стиснала юздите на бясно връхлитаща колесница и вдигнала копие, готова да прониже митанийския главатар. Разбира се, стълпените около нея генерали и войници съществено й отстъпваха както по големина, така и по представителност.
Хатусу седеше в отсрещния край на масата за заседания. Носеше изискана перука, богато омаслена и парфюмирана; бе облечена в свободно падаща и обточена с червена ивица роба от белоснежен ленен плат. На главата си бе поставила декоративна корона от злато и сребро, корналинова огърлица опасваше великолепната й шия, а лицето й бе изписано с умела ръка. От лявата й страна бе седнал главният писар, а отдясно — Сененмут, който бе успял да се преоблече след завръщането си от храма на Сет.
Хатусу срещна погледа на Амеротке и отпи от чашата си с изстудено вино. Усмихна му се едва забележимо, после очите й внимателно обходиха влиятелните мъже, които бе събрала в тази зала. Съдията я загледа с възхищение — царицата с лекота се превъплъщаваше в най-различни роли: на отчаяно смел воин, на кокетна прелъстителка, на пораснало дете, на строг диктатор… А сега пред събраните тук герои на Тива явно бе решила да се представи като загрижен управник.
Амеротке се бе върнал в храма на Маат да се измие, нахрани и преоблече. Бе пристигнал в царския дворец, придружен от Шуфой, който сега го чакаше в неголямото преддверие.
Везирът се изкашля:
— Божествената ще говори! — обяви той.
Приглушеният разговор между присъстващите секна начаса. Съдията се огледа. Пантерите от Юга, настанени срещу него, до един бяха яки набити мъже с гладко бръснати глави, грижливо намазани с масло лица и почернени клепачи. Суровите им лица, мускулестите ръце и жилестите китки, както и грубоватата им реч ги издаваха веднага, че са бивши войници. Не изпитваха към Хатусу страхопочитанието, с което я обграждаха повечето от изнежените й царедворци.
Предводителят им Карнак бе седнал най-близо до фараона. Лицето му имаше ястребово изражение с щръкнал нос над тънки устни, а очите му бяха присвити — белег, останал от дългите години, прекарани из Червените земи. Също като останалите, и той носеше пръстен, украсен с отличителния символ на полка на Сет като личен подарък от дядото на Хатусу. До него седеше Пешеду. Той сякаш се притесни, когато видя Амеротке. Нисичък и добре закръглен, генералът имаше вид на човек, поживял си добре през изминалите години. Останалите трима — Хети, Туро и Руах — оставяха впечатлението за опасни люде. Те дори не удостоиха с поглед съдията, когато той влезе в залата. Но мъжът, до когото седна, бе съвсем различен — изправи се, за да му направи място, и му се поклони учтиво. Това беше Небамум — слугата на Карнак. Носеше дреха от златоткан брокат, а на врата си имаше сребърна верижка с блестящ бисер. Очите на доста женственото му лице сякаш непрестанно се смееха, макар че в движенията му се усещаше някаква скованост, сякаш чувстваше болка. Амеротке знаеше от историята на полка, че причина бе раната, която Небамум бе получил при набега на Пантерите срещу Мерецегер.
Хатусу се окашля силно. Готвеше се да заговори.
— Поканих ви тук — започна тя с мек, но убедителен глас — заради ужасното убийство на генерал Бейлет в Червения параклис при храма на Сет. Амеротке е повикан, тъй като той лично ще се заеме с разследването на покушението. Струва ми се — добави тя с леко иронична усмивка, — че генерал Пешеду вече го познава — и добави съчувствено: — съжалявам за станалото с дъщеря ти и искам всички да го чуят. Правосъдието ще въздаде справедливост. Името на Амеротке е добре известно заради мъдростта и честността му. А ако се окаже, че някой трябва да бъде пощаден — добави тя заговорнически, — нека почакаме поне докато пощадата бъде наистина потребна. — Пешеду кимна и в знак на благодарност се поклони. — Убийството на Бейлет — прозвуча по-рязко гласът на Хатусу — хвърли в ужас цяла Тива. Градът вече гъмжи от слухове и всевъзможни клюки… — тя се загледа в Амеротке, подсказвайки му да зададе подходящ въпрос.