Подът бе от пясъчник, а на блестящия син таван имаше изрисувани пурпурни звезди и червено слънце. Бейлет познаваше всяка педя от подредбата на параклиса. В долния край, зад наоса, висяха трофеите — щитовете и мечовете, кожените ризници, шлемовете и набедрениците на бойните му другари. Оръжията не бяха почиствани, след като бяха взети от бойното поле, за да бъдат принесени като дар за бога на войната. Бейлет присви очи. Той винаги хвърляше поглед и към своите… Да, ето ги: щитът, широкият двуостър нож, а над тях и шлемът. Колко години минаха оттогава? Най-малко двайсет и пет. Но той никога нямаше да забрави онази нощ, когато съдбата го посочи за свой избраник, а боговете благоволиха да го покрият със слава.
Бейлет вдигна пръсти към лицето си в молитвен жест. Долови слабия мирис на самородната сода, с която бе измил ръцете си, преди да влезе в параклиса, а също така и лекия, но наситен аромат на благовонието, с което бе мазнал китките си. Бейлет бе не само богат, но и доста пълен, защото наистина обичаше да си похапва сочни месца и да си пийва от отбрани скъпи вина. Но тогава, в онази паметна нощ — Нощта на пантерите — бе слаб и строен, с яко тяло, непоколебим и петимен да се увенчае със слава в името на Египет и да бъде удостоен с усмивката на фараона.
Той и осмина негови другари начело с предводителя им Карнак и неговия слуга Небамум се бяха събрали в шатрата на фараона. Ахмазе се бе изтегнал в походния си кожен стол; бронята и оръжието му бяха струпали на висока купчина до него, а любимите коне от колесницата му бяха спънати отвън и пасяха. Фараонът ги погледна умолително.
— На север — рече им той — се простира лагерът на хиксосите. В средата му е издигната специална шатра, в която враговете пазят прочутата си магьосница Мерецегер, земното въплъщение на бога Скорпион. По думите на моите разузнавачи — фараонът не се постара да прикрие страха си — Мерецегер принася кървави жертви и призовава всички демони на града Аварис да попречат на нашия марш напред. — Бейлет, тогава едва на двайсет и пет години, но вече опитен воин, слушаше внимателно. Бе получил медалите на Златната пчела и на Сребърния орел като награда за проявената смелост и за победите си в единични двубои с враговете на Египет. Но магьосниците, вещиците и всякакви чудесии от този род бяха съвсем друго нещо. Докато слушаше думите на фараона, постепенно осъзнаваше какви ужаси може да сътвори този женски демон на хиксосите. — Когато армиите ни се срещнат — продължи да обяснява фараонът, — Мерецегер ще излезе напред в голяма колесница, теглена от коне, покрити с чулове, киснати в египетска кръв. Колесницата ще влачи военнопленници, които тя ще принесе в жертва на боговете.
Бейлет погледна бързо към своя командир Карнак — набит и як офицер, роден за война. Карнак също бе угрижен: не го тревожеха амулетите и кървавите жертвоприношения, а мисълта за ефекта, който появата на Мерецегер щеше да окаже върху египетската войска.
— Ваше величество! — вдигна ръка Карнак с леко наведена глава и запита: — Значи хиксосите възнамеряват да сплашат сърцата ни, а после да се нахвърлят върху нас, така ли?
— Да — фараонът леко потупваше военната корона, сложена върху специална поставка: — Войниците ми няма да го очакват. Дано боговете са ни на помощ. Защото, след като Мерецегер изиграе номера, ако случайно се подхлъзна, спъна или сторя погрешно движение…
— Може да бъде и по-лошо — прекъсна го Карнак, забравил правилата на протокола. — Хиксосите са лукави и коварни. Съгледвачите ни съобщават за приближаващи пясъчни бури. Ако някоя от тях се разрази в деня на битката и слънцето изчезне от небето, пък и дори само да се скрие зад облак…
— Всички ще сметнат, че е дело на Мерецегер — довърши изречението фараонът. — Ала моите воини добави той с усмивка, — моите Пантери, обичните ми нактуа могат да предотвратят това зло и да донесат голяма слава на Египет! — той обходи с поглед шатрата, охранявана от мариянусите — личната му стража. — Вам, мои храбреци, е поверено бойното знаме на Сет — фараонът посочи към пода, където то бе поставено с характерната му емблема: главата на злото божество с червеникава коса, щръкнала иззад кучешка маска. — Сет е ваш покровител, сянката му ще бъде с вас и ще ви предвожда, а крилете му от черни пера ще объркват и ще измъчват умовете и сърцата на хиксосите! — Бейлет бе затаил дъх в напрегнато очакване да разбере накъде се насочват думите на фараона. — Утре вечер — продължи върховният владетел — луната ще бъде почти напълно забулена на тъмното небе. Трябва да проникнете в лагера на хиксосите, да убиете Мерецегер и да се върнете обратно с главата й и с десетте чаши на Скорпиона, които тя пълни с кръвта на жертвите си!