— Така е. Разбира се, може да е била много влюбена. Възможно е Ипумер да е бил и начин да се противопостави на родителите си и на техните желания…
— Наистина е възможно — прие думите му Норфрет. — И какво от това?
Амеротке се загледа в небето.
— По всяка вероятност Нешрата е любимката на татко, който я е пазил като зеницата на окото си и я е разглезил прекалено. Тя се впуска в авантюра, оказала се лек флирт, след който решава да сложи точка…
— Тогава — убедено изрече Норфрет — Нешрата е заявила на Ипумер, че присъствието му вече не е желано. Но ако царският обвинител смята, че го е убила, защото той е продължил да настоява, наистина греши… — и доловила недоумението в погледа на съпруга си, добави: — Преди да се венчаем, уважаеми Амеротке, имах цял куп ухажори, дори обожатели, смея да твърдя. Някои от тях бяха нетърпимо настойчиви, но аз слушах само гласа на сърцето си.
Амеротке я поздрави, вдигайки бокала си.
— И аз си го помислих — отговори той. — Ако Нешрата е искала да се освободи от писаря, е трябвало само да държи затворен прозореца на спалнята си. А заключената странична вратичка в градината е щяла сама да го отпрати по живо, по здраво. Но в същото време знаем със сигурност, че Ипумер е отишъл до Къщата на Златната газела и там се е срещнал с някого. Възможно е да е бил отровен точно тогава, но не мога да си представя, че Ипумер е почукал на портичката, убиецът е излязъл и писарят е потънал с него в тъмнината.
— Остава да е била Нешрата, нали?
Амеротке й отговори, като внимателно подбираше думите си:
— Валу ще трябва да докаже, че Ипумер е починал, след като е погълнал отровата, дадена му лично от Нешрата или по нейна заръка. Ако не успее да стори това, ще бъде длъжен да установи, че и предишните тежки пристъпи на Ипумер са били предизвикани от отравяне… Пък и защо само девойката да бъде набелязана за извършител. Не може ли да е някой друг, комуто се зловиди любовта на писаря към Нешрата? Например бащата Пешеду? Или друг член на семейството? А защо не и някоя от ревнивите вдовици — Ламна или Фелима? Или загадъчен непознат с неизвестно име? Освен това може мотивът да не е отхвърлена любов, а изнудване. Предпочетено от Ипумер вместо прелъстяване: щом Нешрата не може да бъде негова, поне да получи компенсация за изживените от него страдания. Излезлият да го посрещне може да е бил баща й… Или някой друг, комуто те са заръчали да говори с писаря? Не е трудно да си представим заплахите на Ипумер: „Напълнете ми торбата със злато или цяла Тива ще научи как дъщеря ви е била съблазнена от човек без благороднически сан.“ А освен това не бива да забравяме и за отровата. Валу е установил със сигурност, че Нешрата е купувала от отровата, станала причина за смъртта на Ипумер…
— Можеш ли да разпиташ самата Нешрата?
— Да, но само ако не настъпи промяна в обстоятелствата по делото… — Амеротке тъкмо отвори уста, за да продължи, когато чу вика на Шуфой и забързаните му стъпки по стълбите.
— Господарю, имаш посетител. Дойде жрецът Чула от храма на Сет…
Шуфой стигна до горната площадка на стъпалата, последван от Чула, който бе наметнат с бродиран шал с малка качулка. Дръпна я назад, поклони се дълбоко на дамата и насочи поглед към съдията. Норфрет покани госта на масата. Показа му благоразположението си, настоявайки той да хапне и да пийне, преди да изложи причината за идването си. Чула не почака втора покана и си взе парче от печена патица. После отпи глътка вино и се окашля леко.
— Нека Този, който чува и вижда всичко, да ви закриля — обърна се той и към двамата с усмивка на инак суровото си лице. — И нека сянката на Неговото крило остане над вас — Норфрет му благодари за изречената благословия. — Извинете ме, че така ви се натрапих — продължи делово жрецът, — но идвам с интересна новина. Става дума за хесетката, пребита и хвърлена в Нил… Тя е била бременна.
Той не обърна внимание на ужасеното ахване на Норфрет. Убийството на бъдеща майка бе зловещо деяние.
— Сигурен ли си? — запита Амеротке.
— Аз съм лекар. Когато започнах балсамирането, открих… — сълзи изпълниха очите на жреца — зародиш на не повече от два месеца, господарю. Ние със съпругата ми бихме дали години от живота си, ако можехме да имаме дете. Сега, както знаете — продължи Чула, — трупът на момичето трябва да бъде предаден за погребение в храма на Анубис, където е служела. Отидох там тази вечер и научих още интересни неща. Оказа се, че е била хрисима и затворена. Рядко общувала с останалите и никой не е знаел тайната й…
— Кой е любовникът?