Небамум се извърна:
— Да благодарим на Ра, ваше благородие! След като погребахме Мерецегер, попаднахме в капана на пясъчна буря. Сега поне това не ни застрашава!
Амеротке се смръщи. Тъкмо се канеше да попита Небамум дали има още много път, когато Карнак извика, сочейки с пръст. Съдията сложи ръка над очите си и видя оголен и назъбен скален масив. Генералът ги поведе право натам; другарите му по оръжие се разбъбриха. Карнак крачеше бързо и още преди да го настигнат, Амеротке го чу да изругава глухо. По стръмния склон към оголения масив бе хлъзгаво. Карнак бе приклекнал в сянката на стърчащия хребет. Тук скалите оформяха малка пещера, която очевидно е била притулена с тежък каменен блок. Сега той бе отместен встрани и тъмната, подобна на гроб дупка изглеждаше празна.
— Ето тук я оставихме! — просъска Небамум. Останалите от групата се скупчиха около тях, загледани в отместения каменен блок.
— Не може да бъде! — възкликна Хети, приведе се и надзърна вътре.
Карнак, стиснал късото си копие, дръпна Хети назад, на свой ред вторачи поглед в малкото празно пространство и се вмъкна до кръста. Сцената сигурно щеше да бъде смешна, ако Амеротке не осъзнаваше какво всъщност означаваше празният гроб. В този миг генералът се отдръпна с някакъв свитък на ръкопис в ръцете си.
— Тялото го няма! — обяви той. — Само това намерих — разви находката си, зачете я и я подхвърли ядно на съдията: — Мерецегер е излязла от гроба си! — грубо поясни той.
— Мъртвите не могат да ходят — възрази Амеротке. — Навярно тялото се е разложило.
— Но не и в тази дупка — отвърна Карнак.
— И това бе вътре? — Амеротке пое свитъка. Папирусът беше плътен и с добро качество. Начинът на изписване и самите йероглифи явно бяха дело на писар, озовал се насам по служба. Той зачете бързо папируса, отстранявайки ръцете на спътниците си. — „И вие ще паднете в мрежата, където сега е мъртвецът“ — прочете съдията и вдигна поглед. — Но това е проклятие. Писано е с червено мастило или може би с кръв на някакво животно. „Гълтачите на души ще ви нападнат — продължи той. — Озирис ще ви измъчва, когато се явите пред неговия съд. Ще бъдете обезглавени или изгорени живи! Мерецегер се върна!“… Ама че глупост! — подхвърли обратно той текста към Карнак. — Слугата ми Шуфой може да ви снабди с такива проклятия от всяко пазарище в Тива. Мерецегер е мъртва, и то завинаги. Който и да е взел тялото, целта му е била да ви уплаши, като разбуди спомените. Така че да затреперите, когато се сетите за смъртта й. Нали сте воини — привърши Амеротке, — значи не могат да ви уплашат някакви си проклятия… — той огледа групата мъже с корави лица. Не ще и дума, наистина бяха уплашени. Явно се страхуваха повече от невидимото, отколкото от застиналия пред тях неприятел.
— Кой ли е задигнал останките й? — наруши мълчанието Небамум. — Господарю Карнак, колцина в Тива знаят къде е погребана Мерецегер?
Карнак изду бузи и избърса потта от лицето си с горната част на дланта.
— Освен нас — засмя се той мрачно — всички ония, на които може да сме казали през изминалите години.
Думите му бяха посрещнати с възгласи на несъгласие и опровержение.