— Сами ли сме? — закачливо я попита той.
— Слугите си отидоха до един — усмихна се тя. — Всичко е готово.
Поведе го по коридора и влязоха в салона на къщата — високо представително помещение с ярко оцветени дървени стълбове и неголям каменен подиум в средата, върху който имаше мангал с весело пукащи въглени. Площадката в отвъдния край на салона бе подредена и готова. По стените бяха пуснати драперии, майсторски бродирани с приятни за окото мотиви. Килимчета и възглавници бяха пръснати между две ниски маси, върху които бяха наредени съдове и подноси с плодове, печени меса, осолена риба, а също и дълбоки бокали с вино.
Интеф изръмжа от удоволствие. Остави Фелима да го разсъблече, а после на свой ред смъкна дрехите й. Двамата се качиха голи на издигнатата площадка, легнаха на възглавниците и започнаха да се докосват, галят и целуват, като междувременно си поднасяха един на друг по нещо за хапване и отпиваха от виното. Винаги бе същото: Интеф го наричаше „потайните нощи за удоволствие“ с порядъчната на вид вдовица, която владееше изкуството на любовта по-добре от всяка обучена хесетка. Лекарят отпи достойна за уважение глътка и се загледа в подскачащата наоколо маймуна — любимец на Фелима. После се обърна към стенните фризове в чудесен бледозелен тон, дървените стълбове, прясно боядисани в черно и червено, а също и към хубавите делви, удобни за изливане на вино.
— Добре си се поохарчила — измърмори той.
Фелима се притисна към него, докато ръката й потриваше стомаха му, плъзгайки се предизвикателно към слабините.
— Печалбата си я бива — отговори му тя, но след малко лицето й придоби сериозно изражение: — Защо, да не ни заплашва нещо?
— За кучката Нешрата ли мислиш? — вдигна чашата си Интеф. — Тя ще плати за престъпленията си — той погали едната гърда на Фелима и вдъхна от плътното ухание, идващо от украсената й перука. Вдовицата го бутна леко встрани, обърна се към неголяма купа, извади малка съдинка със скъпо благовоние и след като го разтърка между пръстите си, започна да маже главата, очите, бузите и брадичката му.
— Мислиш ли, че ще разберат? — запита тя, дръпвайки се назад.
— Какво да разберат?
— Че Ипумер е идвал в дома ти, преди да се върне при дебелата Ламна?
— Има ли какво да кажат? — възрази лекарят. — Ако ме призоват да говоря под клетва, просто ще обясня, че се е почувствал зле, което е самата истина — отпи отново той. — Но какво може да се случи ако започнат да разпитват теб?
— Да ме питат за какво? — отговори му с въпрос Фелима.
— Ами — завъртя Интеф чашата в дланите си, очевидно забавлявайки се от обрата на разговора — възможно е да поискат да разберат откъде се познаваш с него, след като е минало малко повече от година от пристигането му в Тива. И защо си била толкова щедра както с парите, така и с ласките си към един чужденец.
— Няма страшно — Фелима се нацупи и се изправи доста нервно, за да вземе друга кана с вино. — Той беше млад мъж, при това хубав. Срещнах го на пазарището — изкикоти се тя, поглеждайки изпод мигли към Интеф. — Биваше си го като жребец, а и ти не възразяваше, доколкото си спомням: обичаше да ти разказвам за подвизите ми с него. Когато дойде, той попита за квартира и аз го препоръчах на Ламна.
— Амеротке е проницателен — озъби се Интеф. — Веднага ще те попита защо не си го взела у вас.
Пийналата вече Фелима махна с ръка в кръг около себе си:
— Всички знаят, че не съм имала наематели. Ако Ламна не му беше дала стаята на горния етаж, може би съм щяла да премисля.
Интеф не показа, че го е убедила. Той се загледа с присвити очи в мангала, който пукаше шумно и от него изскачаха тънки струйки дим. Почувства хладния полъх на страха в тила си, докато гледаше танцуващите сенки по стените. Мисълта за Амеротке го изпълваше с безпокойство. В самото начало бе решил, че въпросът е разрешен веднъж завинаги: Валу излага и отстоява доводите си и съдът осъжда Нешрата. Не че лекарят бе наистина сериозно загрижен. Убийството на Ипумер нямаше нищо общо със собствената му личност. Е, не съвсем! Ами ако Амеротке продължи да задава въпроси? Интеф въздъхна и отпи глътка вино. Двамата с вдовицата наистина имаха какво да крият.
— Защо Ипумер дойде все пак при теб? — попита той.
— Казвала съм ти много пъти, че срещата ни беше случайна.