Хатусу се обърна към него и примигна:
— Не си спомням! — Сененмут се намръщи и вдигна бокала си. — Амеротке, в очакване сме — продължи царицата. — Какво съчини пъргавият ти ум? Вярно ли е онова, за което подозираш Пешеду? Ще го подложиш ли на разпит в съда?
— Нека оставим засега Пешеду на мира. Това, което съм казал, е само предположение. Доказателствата ми са много слаби. Пантерите от Юга са герои на Тива. И въпреки това можеха да бъдат убити или пленени заедно с вашия недостоен съдия…
— И щях да стана за посмешище — блеснаха гневно очите на Хатусу. — Но ще накарам да откъснат топките на виновния!
— Пантерите от Юга наистина са герои — продължи Амеротке. — Те са славата на Тива. Но сега между тях има убиец. Наричам го сетянин, защото е истински поклонник на бога Сет. Според мен най-много преди две години е настъпила голяма промяна в тази благородна група воини: ужасно скарване или неспазване на дадена дума, което никой от тях не е припознал за такова, или пък всички са взели решение да не го изнасят на показ. Един от тях е този сетянин. Дълбоко съм убеден в правотата на думите си.
— Ваше благородие Амеротке — размаха чашата си Валу, — но те до един бяха с вас в Червените земи при Ашива. Ако нападналите ги пустинни бродници бяха успели, въпросната личност е щяла също да бъде пленена…
Съдията обърса ръбчето на бокала си и каза:
— Значи за него е било все едно. Също като воин, който се хвърля в боя, без да го е грижа дали ще победи, или ще умре…
— Но само когато врагът му губи битката — довърши Хатусу думите му.
— Съвършено точно, господарке: това е истинският измерител на неговата зла воля. Сърцето му се извръща към злината, а разумът му се превръща в оръжие на отмъщението, макар и да не знам поради каква причина. Той взема решение да порази сърцето на групата герои. Участвал е в голямата победа на фараона над хиксосите. Знае всичко за Мерецегер. Успял е да се снабди с известна част от нейните медальони и познава мястото, където е бил погребан трупът й. Разбира се, научил е повече за семейството на Мерецегер в сравнение с всеки от нас. Подготвя добре обмислено и жестоко отмъщение. По някакъв начин разбира, че писарят, познат като Ипумер, може би е син или някакъв роднина на Мерецегер и живее в Аварис. Ипумер е хиксос и вероятно е син на някой от техните благородници.
— А би ли могъл да е дете на Мерецегер? — попита Хатусу.
— Възможно е — отвърна Амеротке. — Роден е съвсем малко преди смъртта й, възрастта му е напълно подходяща. Бил е белязан със свещената татуировка на хиксоски благородник. Сетянинът подкупва, окуражава и мотивира Ипумер да дойде в Тива. Подготвя го, за да го превърне в инструмента на отмъщението, с който дълбоко вярващият в Сет ще нанесе удар по другарите си по оръжие.
— Защо Ипумер се е съгласил? — запита Сененмут. — Начинанието е опасно.
— Може би е искал да си отмъсти, да стори зло. Защо не? Ипумер е бил користен. Едва ли е успял да устои на изкушението на предложения подкуп?
— И все пак… Нима писарят не е съумял да открие самоличността на сетянина? — попита Валу.
— Не. Мисля, че са се срещали на скришни места и в потайна нощна доба, а лицето на сетянина е било винаги скрито зад маска на Хор — сви рамене Амеротке. — Няма нищо необичайно. Обиколете из Тива и ще видите не един и двама поклонници или членове на някоя секта, които носят маската на своя бог.
Хатусу бръкна под възглавницата и извади огледало със седефена дръжка. Огледа се грижливо и каза:
— Прав си, Амеротке, двамата със Сененмут винаги си слагаме маски, когато бродим нощем из Тива — и се усмихна, уловила смайването на Валу. — Този сетянин ме заинтригува.
— Сетянинът наема стая на Улицата на маслените лампи — продължи съдията. — За целта използва името на Ипумер, но фактически той се среща с писаря. В същото време сетянинът убеждава генерал Камун да помогне за назначаването на Ипумер в Дома на войната. Става лесно. Нищо не събужда подозрение у Камун, тъй като подобна протекция е установена като практика. Сетянинът е поискал от Камун да запази тайна, въпреки че няма от какво да се опасява. Една от първите задачи на Ипумер е била да посети дома на генерал Камун уж за да му поблагодари, а всъщност да го обсипе с ласкателства и накрая да го отрови.
— Вярваш ли, че е станало така? — попита Сененмут.
— Да, напълно. После сетянинът или Ипумер имат грижата да измъкнат пълния набор от документи по случая от Залата с архивния фонд. И така никой не узнава кой е довел Ипумер в Тива. Миналото му остава забулено с тайна.
— Пратих шпиони в Аварис — прекъсна го Валу. — Може да минат и седмици…