Карнак се отправи с тегления от него Небамум с отривиста крачка към храмовата шатра и отметна входното платнище. Бейлет и останалите го последваха. Намиращият се вътре войник, навярно лична охрана, скочи на крака. Обаче Карнак, бърз като нападаща кобра, нанесе светкавичен удар с меча си право в гърлото на пазача. После го прехвана и го положи тихо на земята. Друг член на групата притисна ръка върху устата на поразения, за да заглуши предсмъртното му хъркане.
Магьосницата Мерецегер седеше с кръстосани крака върху купчина възглавници в другия край на шатрата. Бейлет погледна опаленото й от слънцето лице, бръчките около очите и устата и сивата като желязо коса, която се спускаше по раменете. Очите на вещицата бяха същински черни дупки, пълни със злост и омраза, по безкръвните й устни пропълзя лека усмивка.
— Бях права — вдигна тя глава, — когато долових, че смъртта ще ме споходи тази нощ. Предсказанието ми се сбъдна, но поне ще умра в достойна компания. Всички вие, измет на пустинята, ще погинете заедно с мен.
Магьосницата грабна един боен рог, за да изпрати предупредителен призив, но Карнак я изпревари. Той блъсна встрани Небамум и скочи към нея; тя го замери с рога, но водачът на нактуа успя да се предпази. После светкавично отстъпи, стиснал меча си с две ръце, и нанесе само един, добре насочен удар. Главата на магьосницата отскочи рязко като прекършен цвят и кръвта й бликна в зловещ фонтан. Тялото й остана изправено, докато главата се изтъркаля в отсрещния ъгъл. Карнак сякаш бе забравил всякаква опасност, продължавайки да дава заповеди. Той ритна на една страна тялото, от което продължаваше да шурти кръв, грабна главата за косите и я мушна в една кожена торба. В сенчестия кът зад възглавниците имаше маса, върху която бе подносът с десетте чаши на Скорпиона. Карнак вдигна чашите заедно с подноса и ги хвърли в пълната с кръв торба.
Отвън се чу шум. Водачът на нактуа посочи с жест на останалите да застанат от двете страни на входа. Влязоха двама войници. Бейлет и другарите му се нахвърлиха върху тях. След кратката и яростна схватка труповете им бяха придърпани встрани. Карнак, стиснал капещата торба, тръгна с бърза крачка към входа на шатрата. На опръсканото му с кръв лице светна усмивка:
— Ако си отидем така бързо и спокойно, както дойдохме, значи наистина боговете са с нас!
Излязоха, минаха през осветения кръг в центъра на лагера и поеха обратно по пътя, по който бяха стигнали дотук. Карнак крачеше решително, стиснал страшната торба в едната ръка, а в другата — дръжката на меча. Спря ги само един часови, заподозрял нещо нередно в торбата. Карнак пусна грубиянска шега и мъжът се отдръпна. Бяха стигнали почти до линията на отрупаните колесници, когато нощният въздух бе раздран от гласа на бойни рогове и от пронизителния ек на тръби. Най-после бе вдигната тревога. Египтяните видяха как пред тях по входовете изтеглят прегради с настръхнали шипове. Навсякъде войниците скачаха от сън. Задмина ги бегач вестоносец, очевидно с нареждания до постовете по предните линии.
— Нямаме избор! — извика Карнак. — Трябва да бягаме!
Сбити плътно един до друг, те се втурнаха лудешки към входа, избран от Карнак, защото войниците там още не се бяха окопитили. Портата, преграждаща пътя за бягство от лагера, все още бе отворена. Първоначално групата на Карнак бе взета за отделение хиксоси, вдигнато по тревога. Но един офицер, който се оказа по-схватлив от останалите, се усъмни и извика на войниците си, опитвайки се да отклони египтяните. Блеснаха оръжия. Карнак, Бейлет и останалите се врязаха във вражеската редица. Разрази се жестока схватка, която остана завинаги в спомените на Бейлет. Един кинжал рязна дясното му рамо. Някой нанесе сковаващ удар в левия крак на Небамум и той падна. Спаси го оглавникът около врата, с който Карнак успя да го издърпа.
Най-после успяха да си пробият път. С изключение на Небамум, групата им не бе понесла сериозни поражения, само двама-трима се превиваха от порезни рани. Карнак им изкрещя да бягат с всички сили. След малко бяха вън от лагера и тъмнината ги загърна. Хиксосите, осъзнали най-сетне случилото се, ги следваха по петите. Но Карнак предварително бе проучил много добре местността и познаваше всяко дере и всяка пътека. Въпреки това хиксоските войници ги догонваха от време на време, принуждавайки ги да влязат в кратки кървави схватки. Неравният, потънал в нощна тъмнина терен не позволи на хиксосите да включат в преследването ескадроните си от бойни колесници. На Бейлет му се струваше, че пътува някъде из Подземния свят. В непрогледния мрак зловещият рев на нощни хищници, доловили мириса на кръв, се чуваше все по-близо. Продължаваха да бягат, надявайки се всеки миг да се окажат в досег с предните постове, като междувременно отправяха молитви да не ги изненада зората, която щеше да ги направи уязвими за неприятеля. Досега щастието не им бе обърнало гръб. Стенанията на Небамум заради болката от раната се засилиха. Карнак извади отнякъде парче плат и го пъхна силом в стиснатата уста на слугата си, за да ги заглуши.