— Защо ви е притрябвало да наемате помещение на Улицата на маслените лампи?
— За да разполагам с място за срещи с моя любовник, разбира се.
Амеротке стана, отиде до отворените към градината врати, затвори очи и въздъхна. Валу го повика, но съдията реши да не му обръща внимание. Загледа се в светналото синьо небе. Ами ако Нешрата, която мразеше баща си, бе отговорна за извършените убийства? Тя притежаваше силна воля и беше достатъчно съобразителна и находчива. Би могла да нападне Небамум, да се промъкне в Червения параклис, да преплува езерото на генерал Руах, да отрони любовника си… Би могла, но липсва мотив. Дори и да е убила Ипумер, който й е омръзнал, защо й е да премахва Бейлет и Руах? Амеротке се обърна и отиде бавно до стола, където бе седял преди малко.
— Кажете ми, Нешрата, за какво си говорехте най-често с писаря?
— Той непрекъснато правеше планове за общото ни бъдеще. В началото ми беше интересно, но после брътвежите му почнаха да стават все по-глупави и необмислени. Не му спестявах възраженията си, че си прави сметки без кръчмаря.
— Сигурно за него е бил голям шок — положи рязко ръце в скута си Валу, — когато е разбрал, че искате да скъсате с него. Прав ли съм? — момичето кимна и обвинителят продължи: — Заплашвал ли ви е? Искал ли е да ви изнудва?
— Разбира се — язвително отговори тя. — Изсмях се в лицето му. Кого се бе наканил да изнудва? Баща ми ли, който знаеше всичко? Или мен, дето само това чакам?
„Наистина не е имало причина да убиваш Ипумер! — прецени наум Амеротке. — Ти просто си била вече безразлична към него.“
Нешрата продължи да седи на стола си, дърпайки леко случайно измъкнала се нишка от своята рокля.
— Но заплахите на Ипумер — риторично запита съдията — сигурно са били добре дошли за вас?
Тя вдигна глава и му намигна съучастнически:
— Да, като всичко друго, което причинява грижи и притеснения на баща ми.
— Да се върнем към Ипумер. Наистина ли не споделяше с вас нито дума за предишния си живот?
— Съвсем малко — че родителите му били починали и че е дошъл в Тива да си търси късмета.
— Нима не сте говорили и на други теми? Нещо от работата му в Дома на войната?
— О, да, понякога говореше за Пантерите от Юга — ухили се тя. — Премъдри Амеротке, интересно ми е вие какво мислите за тях? Сигурно знаете или се досещате, че те никак не ви симпатизират. Баща ми също се изказва доста неласкаво. Възразява срещу вашата намеса и смята, че божествената не е трябвало да допусне делото на Ипумер да стигне до Залата на двете истини. И да ви кажа ли още нещо? Пантерите ненавиждат дори мисълта, че е възможно някаква жена да ги управлява и да стои на трона… — Амеротке сякаш пропусна покрай ушите си шума, с който Валу пое рязко дъх. Думите на Нешрата ги тласкаха към хлъзгавата пътека на измяната. — А представяте ли си как се чувстват Карнак и верните му люде, когато трябва да лягат по очи, за да целуват нозете на Хатусу?
— Сигурен съм, че в битката срещу митанийците Пантерите са се убедили на живо, че божествената е не по-лош воин от баща си…
— О, да. Но онази глупава легенда продължава да разгаря омразата им към нея…
— Каква легенда? — попита Валу.
— Не мислете, че Пантерите от Юга са онова братство, за каквото сами се представят. Чувала съм техни разговори. Нали знаете, че всеки месец се събират на обяд в къщата на някой от тях? Виното се лее без мяра и езиците им се развързват. Сигурно знаете за чашите на Скорпиона, взети от лагера на хиксосите, всяка от които според уговорката трябва да се върне върху подноса им в храма на Сет, когато притежателят й почине. Има предсказание, според което всички чаши ще бъдат събрани на едно място, когато в Тива дойде на власт жена със силна ръка. А знаете ли, че Карнак искаше да се сложи край на традицията с връщането на чашите, и затова когато Бейлет бе убит, останалите решиха, че божествената има пръст в тая работа…
Амеротке не показа изненадата и раздразнението си. Чак сега той разбра какво е предизвикало интереса на Хатусу към делото. Ако на смъртните случаи не бъдеше сложен край, пръстът на подозрението ще продължава да бъде насочен към нея.
— Как успяхте да научите това? — попита я Амеротке.
— Ипумер имаше достъп до някои писма и поверителни доклади, а беше и много любопитен. Очевидно Карнак е пратил послание до божествената с искане да бъдат върнати вече прибраните чаши на семействата на героите.
— Значи ли това, че Ипумер е прочел и отговора на божествената?