Амеротке и Валу посрещнаха генерал Карнак и слугата му Небамум в същата стая, където Нешрата бе отговаряла на въпросите им.
— Вече разбрах, че сте били нападнати — отпусна се Карнак на стола, посочвайки с жест на Небамум да си вземе ниско столче. — Кой ли е бил?
— За какво става дума? — попита Валу.
— Бяхме нападнати, когато идвахме насам — обясни му Амеротке. — Някой пусна три-четири стрели.
— По вас ли?
— Не, Валу, целта беше Небамум — усмихна се съдията, — но той се измъкна невредим.
— Нищо особено — отговори слугата. — Шубракът беше гъст, а и дърветата се намираха близо едно до друго, така че много скоро нападателят ме изгуби от погледа си. Както и от слуха си.
— Кой ли е бил? — повтори въпроса си Карнак.
— И аз не знам! — ядосано му отговори Амеротке.
— Е, засега поне едно нещо е сигурно — заигра си генералът с крайчеца на широкия си платнен пояс, украсен с пискюли: — Аз, Хети и Туро бяхме у дома по това време. А Небамум е бил с вас… — изглежда, реши да не довърши фразата си, вглеждайки се укорно в Амеротке.
— Остава Пешеду.
— Той ловува някъде по Нил — с безразличен тон отвърна Карнак. — Глупецът се е запилял толкова далеч, че не успяхме да го намерим.
— Дъщеря му е тук — многозначително добави Валу.
Карнак изсумтя.
— Дойдох тук да говоря с Пешеду, но ми се струва, че пак искате да ми задавате въпроси. Така ли е?
— Да, налага се, докато не стигнем до истината. Сгодявали ли сте се някога с Нешрата?
— Обмислял съм го.
— Е и?
— Промених решението си.
— Защо?
— Започна да не ми харесва.
— С какво по-точно?
Усмивката на Карнак изглеждаше по-скоро като гримаса:
— Никога не греша, когато трябва да преценя кон или жена. А тя се хвана с Ипумер…
— Това отблъсна ли ви?
— Разбира се. Или си дама, или си момиче от храма. Всеки сам прави избора си — разпери нагоре ръце Карнак. — Тя се е срещала с Ипумер, нали? А също е спала с него, а? Е, Очи и уши на фараона, така ли е? — обърна се той към Валу.
— Според собствените й признания — тактично отговори главният обвинител. — Срещала се е тук с него, освен което се е преобличала като мъж, скривайки лицето си с маска на Хор със същата цел.
Карнак изсумтя с възхищение:
— Пешеду трябваше да й стегне юздите. Тя заслужава да бъде заровена в Червените земи. Кажи, Небамум, прав ли съм?
Слугата му, изправен търпеливо до него, кимна:
— О, господарю, още навремето ви съветвах: не си подхождате.
— А божествената? — смени курса Амеротке.
— Какво за нея? Щастлив съм, когато ме дари с усмивката си — отговорът се измъкна силом от устните му.
— А случвало ли се е… — вгледа се Амеротке в тавана, — спорили ли сте за нещо с божествената? За чашите на Скорпиона например?
— Да. Тези чаши трябва да се върнат на семействата на героите. Така подобава, защото са го заслужили.
— Следователно нещата нямат нищо общо с легендата? — продължи да настоява Амеротке. — В нея се казва, че когато всички чаши бъдат събрани на едно място, Тива ще бъде управлявана от могъща царица фараон…
— Аз не боравя с легенди, а с установени факти. Чашите бяха поднесени като дар на героите от дядото на божествената. Редно е да останат при тях — изпъна се в стола Карнак.
— Генерал Пешеду е постъпил много глупаво — заяви Амеротке, избутвайки назад стола си. — В оазиса Ашива го предупредих така, както предупреждавам сега и вас, генерале: сетянинът няма да почувства удовлетворение, докато не вземе главите на всички ви.
— Ей, Амеротке, да разбирам ли, че в такъв случай ще трябва да вземе и моята? — Карнак рязко се изправи и излезе. Небамум се усмихна с извинителен жест, поклони се и бързо го последва.
— Този път си завъдихте един враг — подчертано дяволито се усмихна Валу.